После се замисли как да направи всичко това. Сети се, че познава един човек, който можеше да свърши цялата тази работа. Да, приятелят му Инокентий, който се намираше съвсем близо - в Араповската обител, беше станал презвитер и проигумен на манастира. Той можеше да напише и илюстрира сам книгата му. Освен това Инокентий вече беше правил това. Яне си спомни книгата за “Ето”.
Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Инокентий ще свърши тази работа - ще я изпише и ще я изографиса. Приятелят му се намираше близо и нямаше да му се налага да ходи чак до Истанбул и да рискува да го хванат. Инокентий беше сериозен човек, щеше да запази в тайна написаното. Имаше на разположение и пергаменти, и мастило, и бои, и четки. Освен това разполагаше с време. Той сигурно също щеше да поиска пари, но едва ли колкото писарите и миниатюристите от столицата на падишаха. Тази мисъл го зарадва и той доволно потри ръце. Искаше снегът да се стопи колкото се може по-скоро, за да тръгне да върши задачите си. Скоро ги натисна гладът. Зимата беше люта и макар към края си, студът скова селото и не можеше да се излезе от него. Пътник не беше минавал от есента и пътищата за околните села бяха непроходими. Кара Мустафа повече не се мярна. Той сигурно беше отишъл в Истанбул или Едирне, за да е по-близо до султана и велможите. Много от бейовете и пашите правеха така, зимата прекарваха в Истанбул, за да са по-близо до Дивана и султана и да се отъркат във висшето общество, както и да се похвалят с придобивките си. Зимата около Босфора беше мека и макар и нездравословна те бяха готови да търпят. Когато станеше пролет, всички се пръсваха и бягаха към
*По различни данни по това време в Истанбул има около 14 000 преписвана. Огромно число на грамотни и пишещи. Някои от тях, освен да пишат и преписват, изпълнявали и консултантски, адвокатски и преводачески функции.
Ill том “Хайдут
505
V глава “Козбунар “
провинциалните си имения. Кара Мустафа сигурно също беше избрал да прекара зимата в Истанбул. Той можеше да бъде доволен с това, че беше отнел земята на Шейтаните и Али ага. Така той беше станал един от най-богатите бейове и земевладелци в европейската част на Империята. И хубава беше земята му в равното и плодородно тракийско поле, а държеше и Станимашкия санджак, и имаше и планина в земята му. Млад, красив и силен беше и сигурно се радваше на живота в Истанбул. Все още беше ерген и сигурно се наслаждаваше на прелестите на най-големия град, който предлагаше и най-много изкушения.
Тук, в къщата в Козбунар, Яне нямаше никакви оръжия, затова си направи ортома. Малко по малко започна да върти тежкото оръжие и да възвръща силата си. Отначало силите му бяха малко и само след няколко движения ръката му безсилно висваше, но с времето все по-дълго въртеше тежкото кесиджийско оръжие. Нямаше смисъл да се крие от Василка. Тя знаеше, че е кесиджия, а децата едва ли разбираха какво прави. Въоръжи се, защото не искаше да е неподготвен. Освен това с настъпването на пролетта трябваше да тръгне на път.
Гладът беше голям. Яне знаеше къде се намира пещерата със съкровището, но не знаеше как щеше в този сняг да стигне до там, а и как щеше да нагази в леденото езеро. Ами ако студът е сковал езерото, как ще повдигне камъка с нишана? А Велковата дупка беше пазена от снежната планина. Така че той трябваше да се примири. Изпекоха и изядоха всички гълъби, освен един. На Яне му беше тъжно за умните животни, които години наред бяха обучавани и бяха служили предано, но сега те трябваше да помогнат за последен път в живота си и послужиха за храна на изгладнелите хора. Василка все по-често правеше хляб с трици, вместо с брашно. Той беше безвкусен и дереше бузките на малките момичета. Яне виждаше, че те едва преглъщат и нищо не казваха, но гой се чувстваше виновен.
- Някой ден ще се изкупя, ще ви заведа на панаира и за всяка ще има шекерена ябълка, топла пита и печено месо! Ще ви купя петмез да яде-те на корем!