Следващите дни потекоха пак по същия монотонен начин. Отначало на Яне му беше трудно да се настрои към кърската работа. Той непрекъснато мислеше за борбите. Представяше си лицата на хората, които беше победил, и миризмата на прясно смачкана зелена трева. Няколко дни не беше на себе си. Не чуваше баба си и роднините си, когато го питаха нещо или се шегуваха помежду си за негова сметка.
- Като глухар си - казваше баба му. - И гой, така като теб, в периода, когато си търси женски, се надува и никого не чува. При него става от женски, а при теб - от борбата. Точно тогава най-лесно го ловят авджии-тс, защото глухарът оглушава и може да се приближиш толкова близо, без да те забележи, че да го удариш с кол. Внимавай и ти да не оглушееш от тази победа и тя да те погуби! - като казваше това, баба му се смееше.
- Яне, оглушал си! - викаше дядо му и също се смееше.
Чак тогава Яне ги чуваше и излизаше от състоянието, в което беше изпаднал.
Една вечер Яне седеше в двора на хана. Беше много уморен, но все още не искаше да си ляга. Някаква горчива буца беше заседнала в гърлото му и не го свърташе на едно място. Той мислеше за живота си и за това, което искаше да му се случи. Не искаше цял живот така да живее. Искаше да прави нещо по-интересно. Мразеше кърския труд. Той беше станал победител на борбите, а на къра никой не забелязваше това. Яне
Токораз Memo
54
Ятаган и Меч
виждаше как кърът изтощава хората и изцежда всичките им сили. Той не искаше да живее така. Искаше да обикаля из света, да види други светове, да се бори и да побеждава.
В този момент на голямата порта на хана се потропа. Отвън се чуха тежките стъпки на подкован кон. Майка му излезе от малката кирпичена стаичка в която живееха и отиде да види какво става в хана. Вече беше доста късно, но гостите още не си бяха легнали. Въпреки това голямата порта на хана вече беше залостена.
- Какво правиш тук? - попита майка му, докато минаваше покрай него. - Да не си нещо болен?
- Нещо е умислен - каза дядо му, който в този момент също излизаше от стаята. - Когато си умислен, нали знаеш какво трябва да правиш?
- Да, знам! - каза с неохота Яне. - Трябва да се упражнявам в борба.
- Да, защото това помага да се отърсиш от лошите мисли - поучително каза дядо му.
В този момент на портата отново се похлопа.
- Тате, виж някой хлопа на портата! - думите бяха казани от майка му към дядо му.
Майка му продължи към хана, за да свърши работата си и да се погрижи за хората, които скоро щяха да налягат по миндсрите. Дядо му, пъшкайки, тръгна към портата.
- Яне, ей, Яне, бягай на гумното* да се упражняваш!
Въпреки думите на дядо си, Яне си остана все така седнал и гледаше мъжа, който влизаше в хана. Това беше едно уродливо джудже, криво и гърбаво, а на лицето си имаше грозен белег, който разсичаше лицето му по диагонал, така че разместваше чертите му. Това лице отблъскваше Яне и като го гледаше, вътрешностите му се свиха, но в същото време не можеше да откъсне поглед от него. Криво и уродливо, но в него имаше нещо, което привличаше погледа на момчето. Човекът беше много нисък и крив, той ходеше като някакъв гном. Как човекът се беше покатерил и яздеше едрия кон, Яне не можеше да разбере.
- Откъде идиш, пътниче? - попита вежливо дядо му.
- От далече, от Русчук ида - гласът на човека беше мек и топъл и контрастираше на прегърбената му уродлива фигура. - Окъснях и реших да спра, да не пътувам по тъмно.
- Да! Да! - дядо му поклати глава. Личеше си, че той съчувства на човека, който беше имал толкова лоша съдба. За дядо му беше ясно, че гърбавият човек е напълно беззащитен и затова наистина е постъпил най-разумно, като беше спрял да пренощува в хана. Той му помогна и
*гумно - харман, широко, равно, отъпкано място за извършване на селскостопанска работа
Ill том “Хайдут
55
I глава “Боляровия хан
отведе коня към обора. Докато минаваше покрай Яне каза:
- Айде, Яне, не ме карай да повтарям!
Яне стоеше и не му се ставаше. Вече беше късно, беше уморен от кърскага работа и не му се бореше, но никой не го питаше.
Дядо му отмина. Копитата на тежкия кон изтракаха по облите камъни, водещи към обора. Там вляво се намираше гумното.
- Ей, момче, как се нарича този хан? - мъжът се беше обърнал към него.
Яне повдигна поглед и сега, когато го видя от толкова близо, се вцепени. Той гледаше мъжа и не можеше да помръдне. Сега, когато мъжът го гледаше очи в очи, той се потресе от това колко криво и несиметрично е цялото му тяло. Това го караше да го гледа без дори да може да премигне е очите си.