Къде беше отишло съкровището, трупано от Вълчан войвода, а по-късно и от сина му Велко войвода? Какво се беше случило? Яне беше наследникът и пазителят на цялото това съкровище. То му принадлежеше. Кой беше посмял да го пипне или по-лошо, може би да го открадне? В най-добрия случай Кара Тозю го беше преместил някъде. Дано наистина бе така. Ако не, Яне щеше да преследва златото и да отмъсти на този, които си беше позволил да го пипне. Къде беше заминал Кара Тозю? На гурбет в Гърция? Едва ли. Защо никой от кауците не се появи? Другите можеха да не искат вече, но поне Сотир щеше да дойде. Къде беше Сотир, защо се бавеше?
Всички тези въпроси и мисли се въртяха в главата му, като не му позволяваха да мисли и да прецени ситуацията спокойно. Той се притесняваше от предателство, затова не излезе и не запали огън пред пещерата, а остана в нея и зачака. В малката пещера имаше огнище, но си личеше, че отдавна не е използвано. Той напали огън в огнището и зачака, като гледаше към входа на пещерата. Тук беше като в капан.
Чак привечер, когато навън започна да се стъмнява и Яне разтревожен излезе няколко пъти, на входа се появи Сотир. Той също беше плах и много се учуди, когато видя, че съкровището го няма.
- Какво е станало, Яне войводо? Ти ли премести имането?
*тугра - калиграфско изписване на името на султана с арабски букви. Използва се като подпис и печат.
Ill том “Xaitdvm “
517
Vглава “Козбунар”
- Не! Когато дойдох, имането го нямаше. Ти не знаеш ли нещо?
Сотир поклати глава.
- Защо толкова много закъсня, водиш ли другите?
- Не ги водя, защото нямах време да ги известя.
- Какво се случи? Разполагаше с доста време.
- Лоши работи се случиха, войводо. След като ти тръгна нагоре към планината, аз отидох да известя Теофилакт. Старецът отново се беше отделил и живееше в скалния манастир на Клувията. Стигнах там, но го намерих заклан.
- Заклан?! Кой е направил такова нещо?
- Не знам. Беше ранна утрин, а кръвта му още беше топла и не се беше съсирила. Помислих, че са турци и реших да ги подиря, но тогава някой ме издебна и ме удари с нещо зад врата. Така и се свестих след много време. Още ме боли главата, а вратът ми е схванат и не мога да се обръщам.
- Ти успя ли да видиш този, който те нападна и който е убил Теофилакт?
- Хората говорят, че сигурно са турци, но на мен не ми се вярва. Защо ще им е на турците да убиват поп и то бесен поп? Не знам, а може и турци да са.
- Какво стана с тялото на Теофилакт?
- Вчера го погребахме.
- Ех, мамицата им! Ех, верицата им! - Яне за пръв път изпсува, но даже не забеляза това.
Яне се опита да помисли и да разбере какво става, но нищо не можеше да измисли. Всички тези неща бяха лоши поличби. Кауците ги нямаше, без него те се бяха разбили. Кара Тозю - човекът, който трябваше да го замести, се беше запилял нанякъде, а останалите се бяха изпокрили. Какво да прави? Съкровището го нямаше. И в този момент дочу пляскане на криле. Двамата със Сотир стояха до отвора на Велковата дупка и затова го чуха. Те излязоха навън и го видяха - красив бял гълъб. Сърцето на Яне трепна. Би могъл да се закълне, че това е последният гълъб, който беше останал в Козбунар. Василка му пращаше хабер. Всичко беше толкова лошо, че едва ли можеше да има по-лошо, затова надежда се появи в Яне. Старата жена му пишеше нещо хубаво. Сигурно Кара Тозю се беше появил или пък нещо друго. Той посегна с ръка нагоре, а красивата птица кацна на пръста му. С треперещи от вълнение пръсти Яне отвори медната халкичка, взе малката навита бележка и я отви. Опита да прочете, но не успя, защото вече беше станало доста сумрачно.
- Дръж гълъба! - каза това на Сотир и му подаде птицата. - Може да трябва да върна съобщението веднага.
Той взе малката бележчица и отиде до огнището в малката пещера.
Токораз Memo
518
Ятаган и Меч
Там я разгърна и прочете: “Връщай се! Нещастие! Веднага!”
Какво се беше случило? Защо Василка му беше изпратила това съобщение? Нямаше смисъл да остават повече тук. Яне каза на Сотир, че трябва да тръгнат веднага към Козбунар. Може би щеше да има нужда от помощ и Сотир щеше да му свърши хубава работа.