Ill том “Хайдут
525
V глава “Козбунар
Яне спря конете пред къщата на старейшината на рода Бимбелови и веднага похлопа на вратата. Заповяда на Буря да седне и да мълчи. От одеве огромното куче като че ли осъзнаваше, че са във вражеска територия, постоянно лаеше, зъбеше се и се хвърляше към хората. Козината на врата и гърба й беше настръхнала, като я правеше да изглежда още по-голяма. Хубаво животно беше Буря и вярно. Яне се чувстваше много по-сигурен с нея. Какво ли щеше да прави без нея?
Въпреки че не се бяха отклонявали никъде и веднага застанаха пред портата на Вълко, Яне знаеше, че стопанинът на дома отдавна вече е предупреден за идването му. Не можеше двамата конници и кучето да навлязат до сърцето на рода на Бимбелови без знанието и одобрението на старейшината. Портата се отвори и жените на дома го поканиха вътре, а после го отведоха на широкия дървен чардак. Яне направи знак на Буря да остане при конете, но кучката стана и ги последва. Искаше да се й скара, но не биваше пред Бимбелови да показва, че кучето му проявява непокорност, затова преглътна и последва жените, които страхливо се оглеждаха. Старият Бимбел сигурно го нямаше, защото седнал на миндера ги посрещна Маринчо Бимбела - Страшния.
- Здравей, Маринчо ага! - вежливо поздрави Яне и се поклони с ниско темане.
- Добре си ни дошел, Яне ага!
Сотир беше изумен. Той много добре знаеше кой е Маринчо Бимбела - Страшния. Мъжът беше известен хайдут и беше завзел дори териториите, по които преди това бяха обикаляли кауците. Легенди се носеха за суровия нрав на Маринчо, когото не напразно бяха нарекли Страшния. Сотир обаче не знаеше откъде Яне така добре познава Маринчо. Беше чудно, че мъжът, който караше кръвта на всички да се смразява в жилите им, се отнасяше толкова почтително към приятеля му.
- Нещастие, голямо нещастие се случи с мен, Маринчо ага! От селото ми отвлякоха две деца, които са от вашия род и сега сме тръгнали да си ги върнем!
Като чу това, Маринчо се изправи. Буря глухо изръмжа, сигурно прие жеста на Марин като заплаха за Яне.
- Кои са тези деца и кой ги отвлече?
- Отвлече ги санджакбеят на Станимака - Кара Мустафа, а децата са рожбите на Георги Шейтана - синът на Вълчан войвода!
Като чу името на Вълчан войвода, очите на Маринчо се разшириха. Яне много добре знаеше, че Вълчан е от рода на Бимбеловите. Веждите на Маринчо се сключиха над челото му.
- Отвлекли са внучките на Вълчан войвода?! Не знаех за тях! Искаш ли помощ?
Токораз Memo
526
Ятаган и Меч
- Искаме само малко да хапнем и коне! Искаме хубави коне, за да може да ги стигнем!
Маринчо повика жените и скоро пред Яне и Сотир беше наредена паралия, отрупана с вкусна храна. Двамата не бяха спали от много време, но бяха и много гладни, и се нахвърлиха върху храната.
- Ще ви дам най-добрите коне на Бимбелови! - каза Маринчо. - Ти знаеш Звездица, нали?
- Знам я! - поклати глава Яне. Той си спомни великолепната кобила.
- Ще ти дам и най-добрия си жребец! Ще ти дам и двама от моите хора да ти помагат!
Яне и Сотир продължаваха да ядат, а Марин се загледа в Буря.
- Много хубава и здрава кучка имаш, Яне ага!
- Да, хубава е и много пъти ме е спасявала от смърт! - отговори Яне с пълна уста и продължи да яде.
- А умна ли е? Пораснала е от предния път.
- Умна е! Умна е! - ядно отговори гостът и се сети за това как беше отказала да остане на пост пред вратата. Трябваше да не забрави да я накаже, а на ум си каза: “По-скоро е хитра тя!”
От одеве кучето гледаше умолително към софрата и хранещите се мъже. На тях двамата им беше неудобно да се хранят пред очите й. Тя като че ли на всяка хапка ги укоряваше за това, че те ядат, а гя стои гладна. Всичко това много ядоса Яне и той реши да й се скара. Кучетата трябва да си знаят мястото. Тъй като говореха за нея, Яне я погледна и видя как Буря, като някакъв помияр, го гледа тъжно и преглъща на сухо. Ядоса се още повече. Не можеше някой от Болярови, и то пред Бимбелови, да се държи по-този начин! А как ли изглеждаше той? Марин явно се забавляваше с поведението на Буря и му беше приятно, че нейното присъствие дразни Яне.
- Гладна е! - каза той и накара жените да донесат кокали. Бимбеловите кучета от одеве, усетили чуждото присъствие, бяха настръхнали и цялото село беше подлудено от лая им. Жените донесоха кокали и Буря се нахвърли върху тях. С огромните си зъби счупи една дебела кост, навярно от крак на теле и тя изпращя. Марин не се стърпя и изрази възхищението си.
- Много здраво куче! Много здрави зъби! Защо е увиснала отдолу, Яне ага, да не е ставала майка наскоро?
- Аха!
- Има ли още кученца или всичките ви трябват?
- Не, роди се само едно - Яне се сети за Ураган и му стана тъжно. - Сигурно вече е умряло, защото се наложи много рано да го “отбием”.