Ill том “Хайдут
529
Vглава “Козбунар”
Сотир се отпусна напред в несвяст, а Аракс, почувствал се свободен, в галоп потегли, следвайки Яне и Бимбелови. Кара Мустафа гледаше мощната широка задница на коня и не можеше да сдържи възхищението си. Не беше виждал такъв кон! Дори султанът, който беше ценител на хубавите коне и кучета, нямаше такъв жребец. Сети се и за огромното куче. Кои бяха тези? Дали бяха бандити, които ги нападат случайно, или нарочни преследвачи на групата им? После се сети, че същото това куче го лаеше всеки път, когато минаваше покрай къщата на двете момичета от Шейтановите в Козбунар. Вече беше сигурен, старата вещица беше изпратила потеря след него.
Яне беше пришпорил Звездица и кобилата показа колко бърза може да бъде. Скоро очакваше Аракс да ги настигне. Враният жребец не беше по-бавен от най-добрия кон на Бимбелови. Това обаче не ставаше. Все по-тревожно Яне се оглеждаше назад, за да види Буря и Аракс. Трябваше да се отдалечат колкото се може по-бързо от мястото на нападението, за да са в безопасност. Похитителите със сигурност щяха да ги последват, но не всички, а само една част от тях. Нямаше да посмеят да ги нападнат, ако се отдалечат много от останалите. Дали Кара Мустафа беше поразен? Той не беше успял да се докопа до омразния мъж, но беше видял как Буря беше свалила някого от седлото. Той си спомни как смелата му кучка лаеше Кара Мустафа, когато той минаваше покрай дувара в Козбунар. “Дано да го е свалила!” - мислеше си Яне. Така тя щеше да е “обезглавила” тези, които трябваше да ги преследват. Скоро отзад се чу тропотът на тежки конски копита и Яне веднага позна Аракс. Черният кон беше прекрасен и много едър, но сега като че ли нямаше ездач на седлото му. Какво се беше случило със Сотир? Паднал ли беше или беше посечен? Всъщност, ако беше паднал, може би също вече не беше сред живите. Сега нямаше време да мисли за това и Яне продължи да пришпорва Звездица. Скоро обаче Аракс го изпревари и Яне успя да види, че все пак Сотир беше там, макар и полегнал напред. Приятелят му може би беше ранен, но щом имаше сили да се крепи на седлото, значи беше жив.
Друго беше най-важното нещо за него сега и то се намираше в ръцете му. Той го беше грабнал от каруцата и още не беше имал време да го огледа. Сега, докато препускаше, усещаше движението вътре в одеалото. Когато бяха приближили каруцата, той се беше спуснал и беше успял да вземе едното от одеалата, в които бяха завити момичетата. Яне нямаше никакво съмнение, че е така. Сега го разгърна и видя момиче, облечено в турски дрехи, със плоска зелена шапчица и зелен воал. Той чувстваше движението и беше сигурен, че е взел нещо живо, но и разбра, че е взел само едно нещо. Така в най-добрия случай беше освободил
Токораз Memo
530
Ятаган и Меч
само едно от децата. Кое ли? Отмахна зеления тюл и видя кафявите, меки и топли очички на Божура.
- Бате Яне! - проплака момичето. - Отвлякоха ни!
- Знам. Божуро. знам!
Той беше сигурен, че момичето се беше държало геройски и макар и уплашено, все пак беше намерило сили в себе си да успокоява и да се грижи за по-малката си сестра.
- Къде е Ирис? - бяха следващите й думи.
Освен надежда, в тях Яне долови и упрек.
- Ще я върна! - кратко отвърна той и знаеше, че ще стане точно така. Можеше да стигне до края на света, пък и отвъд него. но щеше да върне Ирис. Ако не, това щеше да означава провал на целия му живот. Как щеше да бъде хайдут и войвода, като не можеше да опази едно момиче, като не можеше са осигури сигурност за близките си? Как ще създаде България, като не може да създаде семейство? Сега неговото семейство бяха Василка и двете момичета. Докато не ги събереше трите, нямаше право да се нарече хайдут и наследник на Велко и Вълчан.