Спряха чак когато съвсем притъмня. Конете изнемогваха. Буря беше толкова изморена, че ги настигна след доста време. Яне беше кривнал от главния път и мъжете накладоха огън зад един хълм, обрасъл с гъста гора. Въпреки това Буря ги откри и се присъедини към тях. Тук никой нямаше да ги забележи. Това, че се бяха отдалечили толкова много, ги спасяваше от преследвачи, но със сигурност ги беше довело близо до Едирне. Яне не се беше отказал. Беше спасил Божура, но сега мислеше за Ирис. “Ех, ако беше имал още една свободна ръка, би грабнал и двете момичета, но нямаше!” Всъщност той беше взел Божура с лявата ръка, на която висеше ортомата. Дясната му ръка беше заета с меча. Той искаше с меча, изкован от ятагана на Кара Мусгафа, да го положи мъртъв. Пред очите му всичко се беше смесило, но най-много му пречеше прахта. Ортомата беше доказала своята сила. Преди да стигне до каруцата с момичетата, той беше ударил няколко пъти с нея и така си беше проправил път, но мечът не му беше свършил добра работа. Правото дълго острие беше добро за мушкане и той беше опитал да мушне няколко от конниците, но пък след това му беше трудно да продължи. Освен това турците срещу него замахваха със своите ятагани, а неговите мушкания, макар и изпреварващи, едва ли бяха нанесли големи поражения. Трябваше специално да се упражнява с меча, докато е на гърба на кон. Това, което му липсваше, беше бързина и точност. Трябваше му още бързина и точност. За това обаче щеше да мисли по-късно, когато имаше повече време. Сега трябваше да види как е приятелят му. Положението беше лошо. На лицето на Сотир зееше грозна рана, която го
Ш том “Хайдут
531
V глава “Козбунар
разсичаше на две, по диагонал. Мъжът беше ни жив, ни умрял. Едва го накараха да се пусне от седлото на коня, в което той се беше вкопчил, като в предсмъртна конвулсия. Конете бяха изморени до краен предел. Божура също не беше добре. Освен думите, които му беше казала, през цялата вечер тя повече не проговори. Всички опити на Яне да я накара да се разсмее завършиха с провал. Какво ли бяха преживели двете момичета? Какво ли им беше направил Кара Мустафа? Сега нямаше време да разбере това. но нямаше да го забрави.
Тази вечер щяха да останат тук. Нямаха друг избор. Може би турците се бяха отказали да ги последват и отдавна вече се намираха в Истанбул, в сараите на Кара Мустафа. Сега групата на Яне беше в безопасност, но на сутринта войводата смяташе да проследи похитителите, а те вече щяха да имат много по-голяма преднина.
Въпреки умората, тази вечер не спа добре. Постоянно крещеше на сън или мускулите му така се стягаха, че подскачаше във въздуха. Искаше колкото се може по-скоро да съмне и да тръгне на път. Божура се гушеше в него, като малко пиленце, което търси защита и топлина. Той обаче не можеше да й даде нищо повече. Донякъде се беше погрижил за нея. но сега трябваше да мисли за Ирис, която все още беше в плен. Сутринта още не беше настъпила, а Яне вече беше на крак. Затъкна меча в силяха, нахлузи ортомата на лявата си китка и отиде да види конете. Животните пасяха на една полянка, която беше мокра от сутрешната роса. И двата коня бяха великолепни. Добри бяха конете и на Бимбелови, макар да отстъпваха на двата коня, дадени им лично от Маринчо. Звездица беше много бърза и издръжлива кобила, достойна за всеки владетел. И въпреки Стойката и навирения си врат, тя изглеждаше дребна на фона на Аракс. Съвсем млад, с буйна огнена кръв, враният жребец беше като коня на Крали Марко - Шарколия. Огромното животно беше достойно да носи гигант и юнак. Такива бяха конете на Велко. Това беше кесиджийски кон. Яне се сети, че Маринчо му беше казал, че конят е взет от пашата на еничарите, който се казвал Явуз Чилик. Дали този Явуз Чилик знаеше нещо за кесиджиите? Дали той самият не беше кесиджия? Яне вече беше взел решение. Оседла Аракс за себе си. Събуди останалите мъже.
- Сотир е много зле. Цяла вечер пъшка и не е на себе си. Трябва да го върнете обратно! Ако в Пашакьой не можете да го спасите, закарайте го в Козбунар, там търсете Василка! Тя ще се погрижи за него. Върнете Божура в Козбунар.
- Нали ти си казал, че тя е от Бимбелови, защо да я връщаме в Козбунар? Тя там има ли си някого?
- Не, сирачета са, но Василка се грижи за тях.
Токораз Memo
532
Ятаган и Меч
- Ще помислим - каза другият мъж от Бимбеловите. Те бяха силни мъже. На Яне не му хареса как му отговарят, но нищо не можеше да направи. Можеха ли да се опитат да му отнемат Божура? Сега нямаше време да мисли за това. Сега те му бяха съюзници и той имаше нужда от зях.
- Аз ще остана с теб, докато гой върне Сотир и момичето - каза другият мъж.
- Не! - Яне беше решил. Двамата трябваше да се върнат, за да защитят Божура и Сотир. Само единият от тях нямаше да се справи. Трябваше да се върнат и двамата. Той щеше да продължи сам напред. Буря - неговата вярна кучка, щеше да е с него. Той щеше да продължи да преследва Кара Мустафа и да търси Ирис, като кесиджия. Не се нуждаеше от човек покрай себе си, не само за да не му пречи, а и за да не разберат Бимбелови, че е кесиджия.