- Момче, чуваш ли ме? Можеш ли да говориш?
Яне чуваше човека, но не можеше да отговори. Нещо го беше стиснало за гърлото и не го пускаше. Опита се да промълви и да отмести поглед, за да не зяпа човека, но само провлачено измуча. Да, колкото и да беше странно от устата му излезе само едно протяжно измучаване като от крава. Звукът беше толкова странен, че учуди дори него.
- Яне, айде, Яне! Идиш ли?
Гласът на дядо му го изтръгна от вцепенението. Това му се стори добър изход от ситуацията, в която беше изпаднал. Той подскочи и побягна към дядо си. Не искаше да тича, за да не излезе, че го е страх от зловещия мъж, но краката му сами бягаха към хармана, откъдето го викаше дядо му. Тичаше и беше забравил, че само преди малко не искаше да ходи да се бори. Сега обаче се съблече с радост. За негов ужас Гърбавия го последва. Той застана до хармана, а след това седна на едно отсечено дърво. Яне се беше съблякъл гол до кръста и се раздвижваше, приготвяйки се за борбата. Не знаеше тази вечер точно какво ще правят и с кого ще се бори, но се подготвяше с огромен ентусиазъм. Обикновено в тези занятия вземаше участие брат му, а по-късно в тях се включваше и баща му. Може би тази вечер дядо му искаше да му покаже някакво ново хвърляне. Яне се приготвяше, но очите и разсеченото лице на Гърбавия го преследваха и го изнервяха.
- Как се казва този хубостник? - попита седналият човек.
- Яне. Това е Яне Боляров - каза с нотка на гордост в гласа дядо му.
- Тогава вие кой сте? Как се казва този хан? - продължаваше да пита мъжът.
- Аз съм Коста Боляров, а този хан се нарича Боляровия хан. Тебе как те викат? - върна му въпроса старият човек.
- Аз съм Велко.
- Велко - повтори дядо му. - От’де си Велко? Накъде пътуваш?
Токораз Memo
56
Ятаган и Меч
- От Козбунар съм. Идвам от Русчук, минах през Филибе и сега пътувам към Козбунар, но тук замръкнах.
- А сам ли пътуваш? - учуди се дядо му.
Яне знаеше, че дядо му пита така, защото смята Гърбавия за евентуална лесна жертва. Освен това дядо му се отнасяше подозрително към хора, за които не можеше да определи каква е работата им. Опитното око на стария ханджия беше свикнало веднага да познава хората, кой какво работи, колко е богат, силен или умен. Той рядко грешеше и беше горд с това, че може веднага да познае с кого си има работа. За дядо му беше въпрос на чест да познае какъв е човекът, какво може да очаква от него и с какво се занимава. Сега обаче явно старецът не беше успял да определи човека и това веднага си пролича по острия начин по който питаше:
- А по какви мющерии пътуваш? Стока ли водиш, що ли?
- А, не, прибирам се, бях по Европата.
- По Европата? Трябва да си много богат, за да ходиш по Европата!
- Ааа, не, не съм богат! Брат ми ме изпрати да занеса едно негово писмо.
Мъжът явно не искаше да говори за себе си, защото се опита да промени темата на разговора.
- Какво ще прави този юнак? За какво се готви?
В момента в който дядо му тъкмо щеше да отговори, се чу силно тропане. Някъде там, пред портата на хана, имаше още някого. Скоро освен силното тропане се чу пръхтене и цвилене на коне. Това не беше самотен ездач, а много конници. Шумът и тропането на подковите по калдъръма пред портата привлякоха вниманието на дядо му. Не по-малко заинтересован беше и Гърбавия. Двамата бяха извили глави към портата.
- Ще ида да видя какво става! - каза дядо му и отиде към предната част на хана.
Младото момче изтръпна. То беше останало насаме с човека с разсеченото лице. Опита се да се прави, че не забелязва присъствието на седящия и продължи да се разкършва.
- Можеш ли да говориш, ей, момче? Яне ли се казваше?
- Яне.
- Значи можеш да говориш!
- Мога.
Пред хана се чуваше шум. Това изостри вниманието на Яне. Там ставаше нещо интересно. Явно някакви окъснели гости бяха дошли. Любопитството на Яне се изостри и вниманието му вече беше изцяло насочено към шумовете, които идеха от другата страна на хана. Това се очертаваше да бъде една интересна нощ. Той вече почти беше забравил, че само преди минути беше мислил как да избяга от хана и да отиде ня
Ill том “Хайдут “
57
/ глава “Боляровия хан
къде другаде. Сега, само за една вечер, се бяха случили толкова много неща, а явно и още щяха да се случат.
Мина доста време преди дядо му да се появи. Зад него ходеше някакъв огромен мъж. Той стоеше като огромна черна сянка зад дядо му, който сега изглеждаше дребен. Отстрани, в две поставки от ковано желязо, бяха поставени факли, които осветяваха мястото, върху което щеше да се проведе занятието. Но мракът вече се беше сгъстил и двете факли не можеха да го разсеят, така че не можеше да види кой беше огромният като канара мъж, който се движеше зад дядо му.