Дълго спореха с Бимбелови. Хора на честта, те не бяха свикнали да ги командват техните водачи, а какво остава за чужд човек. И то не просто чужд, а воин от най-омразния им от българските родове - Болярови. Най-накрая се наложи Яне да им заповяда. Те се подчиниха, но по всичко си личеше, че не са доволни. Яне събуди Божура.
- Миличко, аз трябва да тръгвам! - каза той. Божура, все още сънена, се вкопчи в Яне и не искаше да го пусне. Той гледаше големите й очи, а сърцето му се късаше. Трябваше да остави Божура, друга работа го чакаше сега. - Нали искаш да върна Ирис?
Божура поклати глава. Жестът беше неопределен и той не разбра дали това е “да” или “не”, но реши, че е “да”. Опита се да се откопчи от нея, но това съвсем не беше лесно. Той я взе и я вдигна на ръце. Колко лека беше тя? Сети се, че момичето се притеснява, защото не познаваше никого от мъжете.
- Не ме оставяй! - тихо промълви тя.
- Не ги ли познаваш? - попита Яне, като много добре знаеше, че момичето няма как да ги познава. В първия момент реши да я запознае със Сотир, но после се сети, че е по-добре да не го прави. Лицето на Мано-ловия син беше грозно и можеше да уплаши голям мъж, а какво оставаше за изплашено момиче.
- Не ме оставяй, бате Яне! - продължаваше да мълви детето и го стискаше все по-силно.
- Те са приятели! - каза Яне, но не беше толкова сигурен. Мисълта, че Бимбелови искат да му вземат Божура, му се натрапи - Те ще те пазят и ще се грижат за теб! - продължаваше да говори той, само и само да успокои детето.
Приближи се до Бимбелови и им изръмжа:
- Пазете здравето и живота на Божура и Сотир! Ако нещо се случи с
Ill том “Хайдут “
533
V глава “Козбунар
тях, ще държа вас двамата отговорни за това! Ще убия вас и родата ви! Давам ви Божура, за да я заведете в Козбунар! Ако не я откарате там, ще ви намеря и тежко ви тогава!
Мъжете не се трогнаха от думите му. Те стояха и го гледаха твърдо, без да премигнат. Яне знаеше, че те ще изпълнят заповедта на Маринчо и Вълко и неговите думи няма да ги стреснат. Въпреки това той трябваше да им го каже.
- Казвам ви това, за да сте предупредени, ако се видим още веднъж, дано да е за добро, ако не е, можете да се смятате за мъртви! - Яне и сега беше готов да ги удари с ортомата и да ги прободе е меча си, но му бяха нужни. Иначе той не би търпял такова поведение към себе си, но сега нямаше избор.
Яне се опита отново да откопчи от себе си момичето. Двамата мъже се втурнаха да му помогнат, то обаче се разплака. Яне скочи върху седлото на коня.
- И й сменете дрехите! Облечете я е български дрехи! Хайде, Аракс! - извика той. Всъщност Божура не ревеше, а хлипаше, но Яне продължаваше да я чува, дълго след като вече беше излязъл на Цариградския път. Не бързаше, нямаше и смисъл. Кара Мустафа, Ирис и бандитите отдавна вече бяха влезли в Истанбул. Нямаше за къде да бърза. Златната пара все още беше в него, но все пак, ако искаше да остане в Истанбул, трябваше да намери пари. Затова първо трябваше да намери кесиджийскага къща, а след това да потърси и сарая на Кара Мустафа. Двете задачи нямаше да са много трудни. Картата на града беше в силяха му, а там беше отбелязано къде се намира къщата. Дано градът не се беше променил много, откакто е правена картата, но дори и да беше така, той щеше да я намери. Беше спокоен. Винаги беше успявал да се ориентира. Това беше задължително за всеки кесиджия. Повечето от тях бяха свикнали да търсят и преследват жертвата си в чужди земи. Сега Яне трябваше да си докаже, че може да се справя като кесиджия.
Влезе в Истанбул през Едирне капъ. Портата беше грижливо пазена и когато се приближи, пазачите го изгледаха. Всички бяха впечатлени не толкова от него, колкото от коня му. Те може би решиха, че Яне е чужденец, защото на кръста му висеше странно оръжие - право и издължено. Те не бяха виждали такова, а и дрехите му бяха като на кюрд от Анадола, а идеше от Тракия.
Пуснаха го, но го изгледаха дълго, след като беше отминал. Един от тях отиде да каже на командира си, че странен човек е влязъл в града.
Яне се движеше из града, като се ориентираше по картата. Докато беше на гърба на коня, виждаше по-добре улиците и околните минувачи, но и него го виждаха отдалеч, затова слезе от него. Хубавото беше, че
Токораз Memo
534
Ятаган и Меч