Ш том “Xaiidym”
541
V глава “Козбунар
Миниатюристите съществуваха само благодарение суетата на владетелите, в една твърде тясна територия - между забраната и греха. Хората смятаха техните души и помисли за нечисти, суетни и твърде близки до възгорделия се Иблис.
Някога, когато беше млад, за да принизи гордостта си, Адюлазиз Левни с години рисуваше точни копия на рисунките на най-великия миниатюрист на всички времена. Правеше това не само за да се лиши от възгордяването, а и за да се научи къде е границата. Той рисуваше и рисуваше, опитваше се всеки негов жест, щрих и мисъл да бъдат като на най-великия от старите майстори - Бехзад. Той говореше като персиеца от Херат, опитваше се да мисли като него и да го разгадае, като разложи всяка негова миниатюра до безкрай. Това му поведение сигурно дразнеше майстор Осман, който тогава беше негов личен наставник. Може би Осман смяташе това за неуважение.
Един ден Адюлазиз Левни беше разбрал всичко това и опитал да говори с Осман, за да му обясни и да се извини. Осман се беше усмихнал и беше казал: “Всеки творец и миниатюрист отначало има нужда да подражава. Всеки човек отначало трябва да бъде последовател и вярващ. В какво вярваш в този момент или кого следваш, няма особено значение. Все някой трябва да ти служи за пример. Аз не ти се сърдя, че сега ти не си мой последовател. Този период рано или късно ще отмине. За мен ще е важно да ме слушаш и да ме “откриеш” като учител след това, ког ато си самоосъзнат и духовен човек. Тогава искам да ме разбираш, а не сега. Така че не ти се сърдя, нито искам да ми се извиняваш.”
Най-накрая Яне започна да разпитва за къщата. Бяха говорили достатъчно дълго, а той все още нищо не знаеше.
- Тази къща, отсреща, на кого е, ефенди?
- Не е моя. Моята е по-надолу, към дъното на улицата, от страната на кафенето.
- Не, аз за тази питам!
- Това е къщата на Селим ага.
В този момент в разговора се намеси Хасан.
- Ти защо разпитваш така?
Яне усети мнителността на стареца. Трябваше да измисли нещо и веднага се сети.
- Ми, аз такова, понеже няма къде да спя, та питах дали няма свободна стая за спане наоколо, а гледам, че е голяма къща - думите на Яне не бяха далеч от истината. Вече беше станало следобед и когато се стъм-неше, трябваше да намери място, където да се подслони. Беше чувал за истанбулските банди, които върлуват вечер, а и с Аракс едва ли би преживял дори и една нощ навън. Бандитите прерязваха гръкляна на човек
Токораз Memo
542
Ятаган и Меч
и за много по-малко, а какво говорим заради Аракс, който сигурно струваше цяло състояние.
- Няма да допусна човек като вас да спи в други хора и в чужда къща. след като моята е почти празна и е съвсем наблизо! - каза Адюлазиз Лсвни ефенди.
- Но. аз… - бързото предложение завари Яне неподготвен. - Благодаря. Адюлазиз Левни ефенди, но аз не искам да преча на един толкова знатен и известен творец като вас.
Всъщност отначало той не искаше да се отдалечава твърде много от кесиджийската къща и искаше, ако може, да влезе направо вътре. Носле обаче се сети. че ако това не е възможно, предложението на Адюлазиз Левни ефенди все пак не беше лошо. Може би дори беше по-добре, вместо да се набива на очи. да стои отстрани и да разучи обстановката. Освен това щом Адюлазиз Левни ефенди работеше в такава близост до султана и неговия двор, той можеше да му даде ценна информация за Кара Мустафа, който със сигурност се въртеше около султана и беше в неговото обкръжение. Колкото повече се замисляше, толкова повече му харесваше предложението на турчина миниатюрист.
Тъй като двамата мъже отдавна вече бяха изпили кафето си, те станаха. Адюлазиз Левни направи дълбоко темане на Хасан ага, явно, за да изрази уважението си и благодарността за компанията и кафето. Яне също поздрави. Когато излязоха, Адюлазиз Левни малко се стъписа като видя Аракс и особено Буря.
- Много красив и скъп кон! - изрази възхищението си турчинът. - Кучето изглежда страшно, да не би да е опасно? Имам малка дъщеря, да не я уплаши?!
- Не, тя е свикнала с деца - Яне се опита да го успокои.
Двамата повървяха малко и стигнаха до къщата на султанския миниатюрист. Къщата не беше малка, явно хазинедарът - човекът, който плащаше заплатите на султанските служители, плащаше редовно на миниатюристите и то не малко пари. Пред къщата в двора имаше малка, но много китна градина. Тя беше отлично поддържана и отрупана е различни цветове, през това пролетно време. Къщата беше на два ката. Долу беше кухнята и там спеше прислужницата. Хубава жена, която беше в своята зрялост и се казваше Хайрие. Вляво от вратата се намираше кабинетът на Адюлазиз Левни ефенди. Миниатюристът само го показа на Яне и каза, че тук може да го търси по всяко време, колкото и да е късно. Докато Адюлазиз Левни показваше къщата на Яне, от горния кат се дочуха стъпки и от там слезе щерката на турчина. Тя съвсем не беше дете. Беше четири години по-малка от Яне, но не по-ниска от него. Красива и грациозна, с много големи и тежки форми, които се оформяха до