Ill том “Хайдут
543
V глава “Козбунар
ри под дебелия й сукман. Всъщност това не беше сукман, а някаква турска женска дреха, но беше невъзпитано да се зазяпва и така Яне не успя да определи каква дреха беше точно. От момичето се излъчваше здраве и чистота. Тя се казваше Шакюре.
Стаята, която Адюлазиз Левни ефенди отреди за Яне, беше на горния кат, до тази. в която спеше той, и през една от стаята на Шакюре. Стаята не беше малка. През цялото време Яне искаше да поговори с Адюлазиз Левни за цената. Той много добре знаеше, че разполага само с един алтън. Ако домакинът му поискаше прекалено висока цена, трябваше да се откаже или да ускори влизането в кесиджийската къша. Адюлазиз Левни обаче не искаше и да чуе. След като запозна Яне с къщата, той се извини, че трябва да ходи на работа, премина през градината и излезе навън. Яне остана в стаята си. Не беше толкова уморен, а и все още се намираше под въздействие на напитката, направена му от Хасана ага, но имаше нужда да “събере” мислите си. Отпусна се тежко върху дървения нар, който изпука под тялото му. Явно върху него отдавна не беше лягал човек, затова така скърцаше и пукаше. Яне се замисли. Ето, вече беше в Истанбул. Трябваше да бъде внимателен. Само преди две години и половина той беше тук и беше доста известен. Не знаеше дали все още го преследват и издирват. Дали вестта за бягството му вече беше стигнала до тук? Тя, че е достигнала, достигнала е, но не знаеше как са реагирали на нея. Дали някой паша или командир на аскера не се е амбицирал, или всички са махнали с ръка и не са обърнали внимание? Сигурно тук все още го помнеха много хора. Трябваше да бъде внимателен, да не го забележат и да го издадат. Дрехите му бяха хубави, те донякъде го предпазваха и прикриваха. Двете години в килията също бяха оставили отпечатък върху лицето и тялото му. Той беше пораснал и изглеждаше много по-възрастен за годините си.
След това Яне се замисли за задачите, които трябваше да изпълни, докато е в столицата. Вече нямаше смисъл да бърза. В този толкова голям град, в който като че ли се беше събрал целият свят, бързането нямаше да му помогне. Трябваше да открие Кара Мустафа и да си върне Ирис. Подкрепа можеше да търси от новия си познат. Кара Мустафа беше като паун. Той не можеше да остане незабелязан, а Адюлазиз Левни ефенди работеше в Топкапъ сарай. Той щеше да му помогне да разбере къде живее Станимашкият санджакбей и всичко останало, което го интересува. Не можеше обаче да бърза. Трябваше му време да накара миниатюриста да свикне с него и чак след това да го разпитва. През това време обаче можеше да потърси Мирза. Той си спомни как преди две години беше очаквал помощ от турчина, но такава не беше получил. Дали Мирза го беше предал? В него беше останала някаква част ог злато
Токораз Memo
544
Ятаган и Меч
то, което беше взел назаем от онзи евреин от Едирне. Как ли се казваше? Яне напрегна мисълта си. Искаше да се сети за името на евреина сараф, но то все му се изплъзваше. Това го амбицира още повече, но както често се случва в такива случаи, колкото повече се напрягаше и искаше да си спомни името на човека, толкова повече то му убягваше. Спомни си сокаците в Едирне, прихлупената стаичка е ниския таван, евреинът, всичко. Но името не можеше. Лежеше и го хващаше яд. Как можеше да забрави името на сарафа? Той беше взел назаем от него сто алтъна! Дали все още му беше длъжник, или човекът се беше отказал да ги търси? Може би до него е стигнала вестта, че е заточен, а може вече да го мислеше за мъртъв. Яне реши все пак да потърси Мирза. От него трябваше да си вземе пищова, камата и някакви алтъни. Трябваше да внимава турчинът да не го предаде, а освен това сигурно отново щеше да стане длъжник на… как ли се казваше? Яне отново напрегна мисълта си. Не можеше кееиджия да не си спомни нещо толкова елементарно, като името на сарафа в Едирне. Той се питаше дали, ако сега кауците му бяха до него, щяха да се сетят.*
Яне знаеше, че не бива да се напряга, а трябва да се отпусне и да остави името само да се появи в главата му. Да направи така както с гледането в тъмното. Да не се фиксира върху въпроса, а да остави спомените си леко да се “хлъзнат” и да се опита по някакъв малък белег да стигне до името. Това обаче не му се отдаде. На няколко пъти искаше да се откаже, но и това не можеше. Скоро откри, че пак мисли за името на сарафа. Някакъв бяс непрекъснато го караше да се връща и да се опитва да си спомни името. Гордостта му беше наранена. Така измина доста време. Клепачите му натежаха, доспа му се. Дали да легне да спи, или да станс и да продължи диренето си? Нямаше място за сън. Тази вечер щеше да спи, сега той реши да стане. И в този момент чу външната порта на къщата да се отваря със скърцане. Стана и погледна през джама. Ог тук имаше много добър изглед към дворчето и улицата. Видя едно момче, което пресече дворчето.