- Шакюре! Шакюре! - викаше то.
Яне стана и тръгна да излиза. Провери силяха си, златния алтън и китабите. Върху един от тях беше нарисувана доста точна карта на града, която му беше послужила много добре, за да намери бързо уличката с къщата. Сега смяташе да продължи да се “опира” на нея и при обиколката си из града. Кое беше момчето?
*Вие, читателю, можете също да проверите паметта си, като се опитате да се сетите за името на сарафа, от когото Яне взе пари назаем в Едирне. Така може да проверите дали имате кесиджийска памет. Направете го като игра, спрете да четете и се опитайте да си спомните, но не отгръщайте страниците!
Ill том “Хайдут
545
V глава “Козбунар
Яне заслиза по стълбите, които скърцаха под тежестта му. Той, макар и преживял затворничеството в Диарбекир, беше най-тежкият човек в къщата. Адюлазиз Левни ефенди беше много по-слаб и лек от него. Ша-кюре беше излязла пред вратата на къщата и разговаряше с момчето, което беше влязло през портата. От кухнята надзърна прислужницата Хайрие. Тя като че ли беше забравила, че Адюлазиз Левни е довел гост и сега учудено гледаше Яне. Младият мъж беше подхванал канията на меча и леко го повдигаше, за да не се влачи по стълбите.
- Кой е този? - директно, почти грубо, попита момчето. То беше на годините на Шакюре, но на ръст беше малко по-ниско. Двамата се намираха в оная възраст, в която момичетата изпреварват момчетата в ръст, развитие и зрялост. И ако за Шакюре можеше да се каже, че е като напъпила цветна пъпка и че вече си е истинска жена, момчето беше още дете.
- Някакъв гостенин, баща ми го доведе - отговори момичето.
Явно е момчето бяха много добри приятели. Това си личеше по начина, по който тя му отговори.
- Какъв е? - продължаваше да разпитва момчето.
Без да се притеснява от Яне, Хайрие се извърна и подпряна на отворената врата на кухнята гледаше това, което ставаше между новия гост и децата. Тя не искаше да изпусне нищо от случващото се. От години в къщата не беше влизал нов човек и сега това беше изострило до край любопитството й. Какъв беше гостът? Откъде идеше? Защо стопанинът на къщата го беше поканил да остане? Познаваха ли се двамата отпреди? Тя трябваше да разбере това и децата можеха да й помогнат.
- Не знам, сигурно е миниатюрист.
Яне слушаше разговора на двете деца и знаеше, че те очакват отговорите му. Същото очакваше и прислужницата, която го наблюдаваше в гръб.
- Янис! Казвам се Янис! Грък съм и не съм миниатюрист!
Момчето видимо не беше доволно от отговора на Яне.
- И колко смяташ да останеш?
Въпросът беше неучтив. Той беше зададен така, че да подскаже на Яне, че според момчето е нежелан тук, но той нямаше друг избор и затова се направи, че не чува или не разбира. Яне мина покрай тях и сви вдясно, покрай прозореца на кабинета на миниатюриста. Там имаше малка врата, която водеше към мястото за животните в къщата. Вътре имаше място само за един кон. Именно там Яне беше затворил Аракс и Буря. Като отвори вратата, махащата с опашка Буря излезе на двора. С лека стъпка тя се разходи из малкото дворче и го обиколи. Всъщност Буря следваше носа си. Този двор беше непознат за нея и беше изпълнен е нови миризми. Кучката държеше да помирише всяко камъче и тревич-
Токораз Memo
546
Ятаган и Меч
ка в него. При вида на огромното куче, Хайрие изпищя и бързо се прибра зад вратата на кухнята. Яне не виждаше, но беше сигурен, че тя залоства вратата. Момчето и момичето също се бяха вцепенили. Буря минаваше и ги помирисваше, като опираше влажния си нос в тях. Яне знаеше, че кучето нищо няма да им направи. Тя беше на чужда територия и нямаше какво да пази тук. Сега тя по-скоро проучваше и разузнаваше.
Яне беше доволен, защото наглото момче стоеше пред Шакюре като наакано и не смееше да помръдне. Беше сигурен, че момчето е влюбено в момичето, но не искаше той да бъде врагът, пред когото то да се прави на мъж. В момента Буря му вършеше много добра работа. Той влезе и се погрижи за Аракс. Не искаше да го оседлава и без това тези дни достатъчно го бяха уморили. Искаше само да се убеди, че конят е сух, чист и има сено. Щеше да остави Аракс да почине и да се възстанови. Не знаеше какво го очаква, затова искаше животното да е отпочи-нало. Затвори вратата. Беше взел синджира, с който връзваше врата на Буря. Обиколка из града, с огромното куче, щеше да е голямо преживяване. Освен това тя не харесваше шума. Яне не знаеше какво да прави. Буря щеше да го ограничава из града. Освен това някакво подозрение се зароди в него. Искаше да вярва на Адюлазиз Левни ефенди. Човекът го беше поканил в къщата си и го беше оставил насаме с двете жени от домочадието си, но все пак Яне не го познаваше. Най-скъпото нещо, което имаше, беше Аракс. Дали Адюлазиз Левни не искаше да открадне Аракс? Яне опита да отхвърли тази мисъл, но въпреки това тя го притесняваше. Той реши и остави Буря в дама* да пази Аракс. Затвори недоволното куче и внимателно залости вратата. Когато минаваше пред момчето, което вече се беше раздвижило, Яне на шега го попита: