- Виж кой е дошъл да те види! - каза дядо му и се измести. Отзад се показа Кая. Нямаше съмнение, че това беше башпехливанинът. Не бяха минали много дни, откакто го беше видял и много добре го помнеше. Образът му се беше отпечатал в паметта му. Яне беше толкова учуден, че отстъпи няколко крачки назад. Кая поздрави и полу на шега, полу на истина каза:
- Много поздрави на победителя!
Яне не знаеше дали башпехливанинът говори сериозно, или се шегува.
- Много поздрави и на теб, Кая ефенди! - каза той и направи ниско темане.
- Борите ли се? Борите ли се? - попита огромният мъж.
- Тамън щяхме да почваме - отговори дядо му.
- Не е ли много късно?
- Днес малко окъсняхме. Цял ден работихме - каза дядо му.
- Може ли да се поборя малко с момчето? - попита Кая.
Цялото тяло на Яне изтръпна и той престана да чувства ръцете и краката си, нещо в корема му трепереше, а в гърлото му беше заседнала горчива буца. Нима дядо му щеше да го остави да се бори с човек по-тежък от него и то повече от четири пъти?
- Не мога да откажа на башпехливан! За нас е чест, че сте наш гост, Кая ефенди! Всичко което пожелаете, паша ефенди, е заповед за нас!
В този момент иззад ъгъла се появиха силуетите на още поне половин дузина огромни мъже. Само по силуетите им беше ясно, че те са пехливани. Огромни, силни, с издути гърди, те вървяха бавно и тежко пристъпяха. Тези пехливани бяха най-страховитата гледка, която съществуваше в света. Яне едновременно се втрещи от гледката на изплуващите от мрака пехливани и в същото време изпита възхищение. Огромни, силни мъже, всички майстори на борбата и въобще на воинските умения. Яне ги гледаше, някои от мъжете бяха силни и тежки, с огромни ръце, дебели вратове и изпъкнали гърди, други бяха гъвкави силни. Всеки един от излизащите от мрака мъже беше уникален и като че ли беше наблегнал и развил в себе си различно воинско качество. Това
Токораз Memo
58
Ятаган и Меч
беше група от съвършени воини. Яне ги гледаше като омагьосан. Всеки един от тях минаваше покрай него и сядаше до Гърбавия.
Яне знаеше, че всеки башпехливан в Империята на султана има ранг паша. Това изразяваше огромното уважение, което султанът и турциге оказваха на пехливаните. Така всеки башпехливан разполагаше с много пари, имаше собствен сарай и ходеше в обкръжението на много свои приятели - пехливани. За всеки везир, ага, паша, бейлербей или дерибей беше чест башпехливан да му бъде гост. Дори султанът се радваше, ко-гато башпехливанинът, който олицетворяваше силата на Империята, му беше гост. Сега обаче башпехливанинът и всичките му приятели случайно или нарочно се бяха оказали тук, в Боляровия хан. На Яне много му се искаше да е заради него, но дори не смееше да си го помисли.
- Ей, Кая ефенди, това ли е пехливанинът, за когото ни говори? Та той е като младо петле!
Човекът който говореше беше много красив. Той имаше тънки, черни, очевидно много добре поддържани мустаци, красиви очи и много чаровна усмивка. По всичко си личеше, че той е човек, свикнал да бъде център на всяка компания. Освен чаровната му усмивка, устните му и белите като Маргарит зъби също бяха много впечатляващи. Това явно беше вторият човек в свитата на башпехливанина.
- Кара Мустафа, недей да говориш, че малкият може да те победи! - Кая каза това високо, за да могат останалите мъже да чуят думите му. Всички започнаха да се смеят и да се шегуват с красивия мъж. Той не беше от тежките и едри пехливани. Тялото му беше силно, но в същото време кръстът му беше тънък. По всичко си личеше, че освен сила Кара Мустафа притежава и гъвкавост. Но освен всичко това той имаше и голяма гордост, защото думите на насядалите пехливани и на Кая съвсем не му харесаха.
- Хайде, момче! - каза Кая. - Искаме да погледаме!
Останалите мъже нетърпеливо плеснаха бедрата си. От одеве никой не беше обърнал внимание на Гърбавия. Яне погледна към дядо си, който само му кимна. Момчето отново започна да раздвижва тялото си. Беше толкова притеснен, че забрави, че вече се беше раздвижил. Докато правеше това, отнякъде се появи баща му. Той също седна до хората на Кая.
- Коста ефенди - каза Кая, - аз вече видях малкото лъвче как се бори на суха борба, сега искам да го видя на мазна пехливанска борба. Може ли Яне да се бори на елейна борба? Учен ли е?
- Учен е, башпехливан ефенди!
- Нека го видя тогава!
В следващия момент дядо му отиде някъде към одаите, където живееха. Яне знаеше, че ще поръча на жените да затоплят една голяма стом
Ill том “Хайдут “