- Остави оръжието! - каза той, с нетърпящ възражение глас.
Яне се чудеше какво да предприеме - да се подчини или да се бие? Реши, че дори да постави меча пред себе си, ще му остане ортомата, което съвсем не беше лошо. Българинът бавно се наведе и остави оръжието върху калдъръма. В този момент отстрани се чу възклицание. Един от хората, които се приближаваха отстрани, се намеси в спора.
- Юсуп ага - каза той, - какво става тук?
Арапът явно позна гласа, защото извърна глава и след като видя човека, каза:
- Нищо, Адюлазиз Левни ефенди! Тук някакъв безумец вдигна ръка срещу нас!
Адюлазиз Левни ефенди, защото това беше той, направи нисък поклон, не само за да изрази уважение, но и за да измоли опрощение за своя гост.
- Аз го познавам, Юсуп ага! Той е мой гостенин! Дошъл е да ме изчака, за да се приберем заедно, а може и да се отбием някъде!
Адюлазиз Левни ефенди се усмихна и не се разбра дали намеква за кръчма, или за проститутки.
- Познавате ли го, Адюлазиз Левни ефенди?
- Да, той е мой гост.
Токораз Memo
552
Ятаган и Меч
Може би това спаси живота на Яне. Той знаеше за изключително уважителното отношение, което имат турците към гостите си. Ако Юсуп ага накажеше Яне, по този начин той щеше да обиди Адюлазиз Левни ефенди. Това сигурно натежа и командирът на сеймените смекчи тона си към него. Двамата му войници вече се бяха навели и бяха взели ятаганите си. Юсуп също беше прибрал извитата си арабска сабя.
- Кой е този смелчак? Дали е безумен? Или е много смел, или има тайни? - Юсуп питаше и се приближаваше към Яне. Огромното му тяло вече беше в обсега на ортомата. Яне сви юмрук и беше готов да дръпне клупа. Арапът беше прибрал кривата си сабя. Той смяташе, че и Яне е без оръжие, защото не виждаше ортомата. Дали да не го удари, а после да избяга? Какво щеше да спечели? Щеше да загуби Аракс и Буря и трябваше да се превърне отново в беглец. Колко време можеше да живее сред истанбулските просяци, защото, ако побегнеше, едва ли щеше да напусне града? Какво да прави? Той остана така. Искаше да види дали в ръцете си сейменът все пак не държеше кама или някакво късо оръжие. Факлите в ръцете на двамата сеймени отзад правеха сянка, но както гледаше в ръцете на сеймена, изведнъж му се стори, че около лявата му китка има клуп. Не може да бъде? Сигурно му се беше сторило. Можеше ли около китката на сейменбашията да има клуп на ортома? Не! Няма откъде пазачът на султана да знае за кесиджийското оръжие. Беше му се сторило. Дали пък смелостта на този, когото Адюлазиз Левни беше нарекъл Юсуп, не беше подплатена с ортома? Не, не! Нямаше откъде! Беше му се привидяло, сигурно някаква игра на светлината и въображението му.
- Кой е той? - отново попита Юсуп.
- Някакъв гръцки миниатюрист - отвърна Адюлазиз Левни ефенди.
Яне слушаше и чак сега разбра защо мъжът го беше приел толкова
ласкаво. Той го беше сметнал за миниатюрист. Явно пред него трябваше да играе тази роля.
- Откога го познавате, Адюлазиз Левни ефенди? Значи не е правоверен, а е гяур.
- От днес го познавам - неубедително отговори най-добрият султански миниатюрист и сигурен наследник на Осман ефенди.
Арапът продължаваше да гледа Яне в очите. Той като че ли искаше да се убеди в нещо, но Яне не можеше да разбере в какво. Той го гледаше и не помръдваше. Най-накрая каза:
- На ваша отговорност, Адюлазиз Левни ефенди, ще го пусна, но му обяснете кои сме ние и да не си помисля повече да вади оръжие срещу нас!
Адюлазиз Левни се зарадва. Хората започнаха да се разотиват. Яне взе меча си от земята и го прибра обратно в канията. Беше благодарен
Ill том “Хайдут
553
V глава “Козбунар”
на Адюлазиз Левни, че го беше спасил. Да, миниатюристът го беше спасил от гибел и Яне си даваше ясна сметка за това.
Двамата вървяха из града, но Адюлазиз Левни не го попита за това как се беше озовал пред двореца на султана - Топкапъ сарай, нито какво търсеше там. Те говореха за архитектура.
- Всички форми в този свят излъчват или привличат сила. Някои форми увеличават силата. Така например сигурно си чул, че се смята, че огромните пирамиди в Египет имат способност да събират сила в себе си. Всеки град има своите форми. Всеки град, всяка цивилизация има своите форми. Западните сгради са ъгловати - с прави ъгли и остри ръбове. Вашите градове са направени така, че да отблъскват и да разпръсват силата и благодатта на Аллах.
Виж този град! Той е строен така, че да събира всички хора, идеи и цялата сила на света. Някога градът пак бил най-големият в света и негов център, но той не бил конструиран правилно. В него царяло лицемерие и поквара. Сега градът е много по-велик, защото нашите архитекти са направили така, че върху стария Константинопол да израсне великият Истанбул. Нашите градове са със заоблени форми. Те наподобяват формите, описани в джнана. Погледни! - Адюлазиз Левни посочи с жест града, като че беше владетел на града, той е негов и му принадлежи. - Виж формите му! Минаретата забиват своите остри върхове в самото небе. Това са нашите стълби към Аллах! Минаретата са нашите молитви! Това е магията на нашите градове!