- Хареса ли ви нашата градина? - продължаваше да пита Адюлазиз Левни.
- Да! - пак повтори Яне, като се учуди на упоритостта на своя домакин. Той току що беше похвалил градината. Явно миниатюристът беше много горд с нея.
- Не е моя заслугата да е такава! Шакюре я поддържа! Тя върши всичко с такава любов!
След това разговорът се завъртя около дъщерята на миниатюриста. От него Яне разбра нещо, което и така си знаеше. Адюлазиз Левни ефенди се беше посветил на две неща - рисуването и дъщеря си. Яне знаеше, че рисуването беше на първо място. Дори Адюлазиз Левни да не си признаваше, това си личеше. Докато говореха за нея, Яне си спомни момичето, което не блестеше с красота, но пък имаше много красива, едра и тежка гръд и някаква сладост се разля из него. Сега, когато слушаше думите на обичащия баща, на него му се стори, че я познава от дете. Той като че ли беше виждал усмихващите се очи, като две ме-сечинки, на детето Шакюре, преживя с Адюлазиз Левни всички тревоги, надежди и притеснения, дори плака с Шакюре за починалата й май
Токораз Memo
566
Ятаган и Меч
ка. Колкото повече слушаше, толкова по-близка и позната му се струваше тя. В този момент се сети, чс вече веднъж се беше чувствал така. Сети се за Хабил и за разказа му, за неговата щерка. Как се казваше?… Ьур-чин. Тогава пак беше усетил любовта, топлината и отношението на бащата към дъщерята, но колко по-трагичен беше разговорът с Хабил?!
- Сега трябва да я задомя в добро място, да й намеря някой мъж, който да е добър с нея, да се грижи добре за нея и децата й, да я защитава и това, което най-много искам, да не я отвежда никъде! Не искам да се отделям от нея!
- Искаш да ти дойде заврян зет ли, Адюлазиз Левни ефенди? - насмешливо попита Яне.
- Дори това! Или да живеят съвсем близо до мен! Искам да се радвам на внуците си, така както не успях да се радвам на нея! Сега вече имам време, пари и възможност да се порадвам на внуци!
Яне не разбираше защо Адюлазиз Левни му говореше всичко това, но от уважение участваше в разговора.
- Виждам, че имате вече кандидат зет.
- А, за Кара ли говориш? Той е син на сестра ми.
- Стори ми се, че с Шакюре са повече от близки!
Яне не знаеше какви са порядките в Истанбул. В България първи и втори братовчеди не се женеха помежду си, но тук явно не беше така, защото Адюлазиз Левни каза:
- Той се навърта около моята Шакюре, но съм сигурен, че иска да я грабне и да я отведе нанякъде. Мисля, че заради нея се навърта и около мен. Новото му желание е да става миниатюрист.
- Това не е лошо, Адюлазиз Левни ефенди - каза Яне, който продължаваше да играе ролята на рисувач и каза това, като че се радваше на желанието на Кара да стане един от тях.
Адюлазиз Левни не отговори, само нещо промърмори под носа си.
- Ти нямаш ли намерение да се установиш в Истанбул, Янис ефенди? Все още си млад, трябва да имаш семейство, жена, домочадие. Млад си, а си толкова умен и зрял за годините си.
Отначало Яне не разбираше за какво точно говори Адюлазиз Левни, но изведнъж се сети. Старият миниатюрист си го беше харесал за зет.
- Нали питаше за къщата на Селим ага? Видях как като минахме покрай нея я огледа. Да не мислиш да я купуваш и да заживееш на нашата улица?
С всяка следваща дума на Яне му ставаше все по-ясно какво иска от него старият миниатюрист. Той беше само четири-пет години по-възрастен от Шакюре. Адюлазиз Левни си го беше харесал за зет. Турчинът явно смяташе, че понеже е християнин и няма близки в Истанбул, а може би е съвсем сам, ще купи къщата на Селим ага и ще остане да живее с
Ill том “Хайдут “
567
V глава “Козбунар
неговата Шакюре близо до него. Това щеше да бъде съвършеният свят на Адюлазиз Левни. Той идеше да си живее сам, в отделна къща, с достатъчно спокойствие да твори, а дъщеря му и внуците щяха да са съвсем наблизо. Тази уличка щеше да събере целият му свят. Като разбра това, устата на Яне пресъхна. Ето какво беше намислил Адюлазиз Левни ефенди. Не му харесваше това, че старецът му готви капан и в мислите си вече е подредил всичко. В следващия момент се сети за Шакюре. Тя беше сочна като праскова, с толкова щедра, копнееща и очакваща плът. Земна жена, която би могла да направи щастливи много мъже. Добра, умна, въздържана, жена родена да бъде съпруга и майка. Нива, очакваща коравата ръка на своя стопанин, копнееща да бъде разорана, засята и да дава плод. Сигурно щеше да го възнагради за грижите и вниманието, щеше да го изхранва, да отгледа децата му и да бъде крепост и място, където винаги да се връща. Както вървеше, притвори очи. Виждаше Шакюре. Досега не я беше виждал по този начин. Сега я виждаше с очите на мъж, а тя беше жена. Как досега не се беше сетил за това?