59
I глава “Боляровия хан
на със зехтин или както тука му викаха “дървено масло”.
Кая също се беше съблякъл гол до кръста. Яне не можеше да не изпита възхищение от огромните мускули на мъжа, стоящ пред него.
- Момче, я ела насам! - опита се да говори на български турчинът. - Ела! Ела!
Яне недоверчиво се приближи. Той беше чувал за мръсните номера на пехливаните, за това, че се щипят или се опитват да си изкълчат пръстите още преди борбата да е започнала, когато уж се поздравяват. Всичко гова беше част от борбата. Сега той се приближи, но беше много внимателен.
- Да, ефенди.
- Искаш ли да станеш голям борец и да побеждаваш? - изкусително попита башпехливанинът.
- Искам! - все още колебаещо се отговори момчето.
- А, искаш ли да те взема с мен в Истанбул?
Сърцето на Яне се преобърна. Не можеше да повярва на ушите си. Мечтата му се беше сбъднала. Този мъж, този бляскав мъж му предлагаше да го вземе със себе си в Истанбул. Без да затваря очи, пред него се появиха видения, как вече не работи на нивата, а по цял ден се бори. Всички ще говорят за него, ще ходи на пирове и празненства, където поднасят най-отбрани ястия и красиви жени с воали ще танцуват пред масата му. Ще се бори с пехливани от целия свят и ще ги побеждава, ще бъде богат и много известен, ще има голям бял кон, като на паша и ще го язди. Сигурно Кая също имаше бял кон. Изведнъж всичките тези картини се завъртяха пред очите му. Той почувства странна лекота, като че ли полетя, но това не беше полет, а падане.
Съвзе се в ръцете на Кая.
- Хей, момче, какво ти става? - питаше разтревоженият башпехливан.
- Какъв борец е като едва стои на краката си? - това беше гласът на Кара Мустафа.
След като почувства няколко шамара, Яне се свести. Освен Кая над него се беше надвесил и баща му.
- Я се стегни! - беше просъскал през устни баща му.
Яне се изправи. Чувстваше се много по-добре. Направи две-три по-резки движения и веднага се съвзе. В този момент се появи дядо му. Двамата пехливани потапяха ръце в съда с топъл зехтин и бавно и внимателно намазаха телата си. Докато правеше това. Кая мълвеше някакви слова на непознат за Яне език. После двамата започнаха да се борят. Разбира се, Кая не се напрягаше много. Той по-скоро го поставяше в различни ситуации, от които момчето трябваше да намери начин да излезе. По едно време двамата се приближиха. Яне знаеше, че башпехли-
Токораз Memo
60
Ятаган и Меч
ванинът не се бори с всичките си сили, но него това не го интересуваше. Той замахна зверски - с всичката сила на която беше способен, нанесе удар еленси в гърдите на Кая. А гърдите на мъжа бяха като каца. Ударът издрънча и отскочи от тялото на башпехливана. Той обаче почувства силата на удара. Яне веднага отстъпи и нанесе още един слен-си. Ударът се получи още по-силен от първия. Чу се зловещо изплющя-ванс. Кая, който досега се държеше все едно не участва в борбата, изведнъж се изненада. Яне видя как той го погледна с учудване. Гордост изпълни гърдите на младия пехливанин. Изнурителните упражнения бяха дали резултат. От многото упражняване на еленси пръстите му бяха станали като железни шишове. Сега той реши да покаже на Кая, че наистина е добър пехливанин и замахна с всичка сила. Искаше да събере силата на цялото си тяло в още един последен шамар. Може би от това зависеше дали башпехливанинът ще го вземе със себе си в столицата на султана, най-големияг и богат град в света - Истанбул.
Яне замахна силно и в същото време извика, издишайки. В този момент чу блеенето на шилето, което беше спечелил при борбите на Четиридесетте извора. Щеше да нанесе силен удар, най-силният на който беше способен. Той щеше да покаже, чс е истински победител и пехливан. След това всичко му беше като в сън. Огромното тяло на башпехливана падна тежко назад. Чу виковете на неговите спътници и приятели. Яне не знаеше какво се случваше. Баща му и дядо му скочиха, за да спрат пехливаните на Кая да не го стъпчат. Той стоеше и чувстваше силна болка в дясната си ръка, тази с която за последен път беше ударил. Погледна отново падналия на земята Кая. Баща му го загърна и го отведе по най-бързия начин към стаичките.
- Какво стана? - разтревожена попита майка му.
- Не говорете, а веднага го измийте и да се облече за тръгване.
- Но, какво направи?
- Удари башпехливанина Кая в сляпото око и сигурно го уби, такъв звук се чу.
- Какво? - баба му също се намеси. - Да го мием и да го готвим за тръгване?
- Да, мале, и айде по-бързо!
Яне стоеше все още объркан, с отпуснати ръце, а двете жени го съблякоха и започнаха да измиват тялото му с топла вода и сапун. Отначало водата беше много гореща и той изпищя.