*меткупчу - ръководител на султанската канцелария
Ill том “Хайдут
571
V глава “Козбунар
Най-накрая Хайрие ги извика в кухнята. Там имаше дълга дървена маса. Тя сигурно беше предвидена за много по-голямо семейство и сега, когато четиримата седнаха около нея, на Яне му се стори още по-дълга. От едната страна, на почетното място, беше седнал Адюлазиз Левни ефенди. До него беше седнал Яне, а чак на другата страна се бяха настанили Шакюре и Хайрие. Прислужницата седна последна, чак след като се убеди, че всичко е сервирано на масата и мъжете нямат повече никакви желания. Прислужницата минаваше и много скрито се огьркваше около Адюлазиз Левни. Яне долови как само с върха на пръстите си Адюлазиз Левни я докосваше, а тя не се отдръпваше. Яне вече беше сигурен, че дългите самотни нощи на стария миниатюрист са разнообразявани от прислужницата, с която гой спеше. Шакюре беше още малка и сигурно дори не се досещаше за това. По всичко си личеше, че баща й и Хайрие правеха това тайно.
Вечерята мина много добре. Четиримата хапваха от вкусно приготвената риба и си говореха. Когато се нахрани, Яне се извини и се качи в стаята си. Беше оставил Буря пусната в градината. Така голямото куче щеше да пази цялата къща.
На светлината на свещта, която беше взел със себе си, той разглеждаше картата на града. Трябваше да отбележи новите неща, които Адюлазиз Левни ефенди му беше показал от Истанбул. Отново разгледа фигурите. Трябваше да разбере какво означават. Може би това беше ключът към къщата на Селим. Кой ли беше Селим? Какъв ли беше? Дали Селим беше кесиджия? Каква беше връзката му с Вълчан и Велко Шейтаните? Чак сега Яне се почувства достатъчно отпочинал, за да се замисли и за съкровището във Велковага дупка. Какво беше станало с него? Къде беше отишло цялото имане? Къде беше отишъл Кара Тозю? Неговото изчезване имаше ли нещо общо с изчезването на имането? Крадец ли беше гой или пазител? Всички тези въпроси останаха без отговор. Силите го напуснаха, само духна свещта и веднага заспа.
На другата сутрин Яне стана много рано. За пръв път, от много време насам, Адюлазиз Левни беше прекарал вечерта със семейството си. След както се беше разделил с Яне, той беше отишъл да работи над своите миниатюри, но много по-малко, след което и той, уморен от обикаля нето из града, се прибра и си легна.
Сутринта и двамата бяха много по-свежи. Яне беше нетърпелив и дори не остави възможност на Адюлазиз Левни да предложи да се отбият за по едно кафе при Хасан ага. Когато минаваха покрай кафенето и Яне видя погледа на Адюлазиз Левни, той се усмихна.
- Когато се върнем, Адюлазиз Левни ефенди.
Токораз Memo
572
Ятаган и Меч
Двамата стигнаха до един голям пристан. Той беше от две части, в едната спираха големи кораби, а другата беше за лодки. Казваше се Ункапан. Те наеха лодка и така заплуваха навътре в Босфора. Яне гледаше като омагьосан големите кораби и се чувстваше незначителен в тяхната малка лодка, която обслужваше връзката между различните части на града. Като опитен водач, Адюлазиз Левни му показа азиатската част на града, но те не се бяха насочили натам. Минаха покрай Златния рог, после продължиха покрай квартала Галата и на север към Бешикташ.
Лодката ги отведе до двореца. Това беше един от новопостроените дворци. Намираше се на самия бряг на Босфора. Около него имаше парк и пристанът беше част от двореца. Скоро Мирза излезе и ги посрещна. Не че знаеше, че са те. Той позна Адюлазиз Левни ефенди и вежливо го поздрави. Колко голямо беше учудването му, когато позна Яне. Яне искаше да се срещне насаме с него, защото се притесняваше, че мъжът ще го издаде, че не е миниатюрист, но нищо не можеше да направи.
Погледът на Мирза се разшири.
- Аааа! - извика той и се държеше така, все едно, че виждаше дух. - А, башпехливан ефенди, това вие ли сте?
След това, от изненадата или поради гузната си съвест, мъжът падна на колене пред него.
- Жив, жив сте!
Адюлазиз Левни беше стъписан от случващото се пред очите му. Той гледаше богато облечения турчин, паднал на колене пред гяура, който беше много по-млад от него. Всичко в него изразяваше най-дълбоко уважение. Имаше нещо, което Адюлазиз Левни не можеше да разбере. Мирза се държеше все едно Янис му е господар. Защо го нарече башпехливан? Башпехливаните бяха свещени хора, които се тачеха най-високо в Империята, но това да бъдеш башпехливан те правеше равен и дори те издигаше над всички паши и бейове на султана. Башпехливанинът беше равен на самия Велик везир. Това момче и гяур не можеше да е башпехливан. Сигурно така Мирза изразяваше своето дълбоко уважение, като се обръщаше към него с висока титла, която той никога няма да притежава. Това слабичко момче не можеше да е башпехливан, нито някога щеше да стане.