- Жив съм! - отвърна Яне. - Ти как си, Мирза ефенди?
- Ми, как да съм, башпехливан ефенди?! Добре съм! Тук служа на един богат анадолски бей. Помагам му да живее в Истанбул.
Яне беше решил да не се заяжда с Мирза, но не можа да се стърпи. От одеве той говореше спокойно, но му идеше да скочи и да го хване за гърлото.
- Какво стана тогава, Мирза паша, защо не ми помогна?
- Яне ага, тогава…
Ill том “Хайдут “
573
V глава “Козбунар
- Янис - поправи го Яне.
- Янис - неуверено повтори Мирза. Той не разбираше каква е играта на башпехливанът, но все пак се досети, че сигурно се крие под чуждо име.
- То, Янис ефенди, тогава… Беше страшно! Помислих, че ще ме убият!
- Кой беше? - кратко попита Яне.
- Как кой?
- Кой ме предаде? По чия заповед ме арестуваха?
- Заповедта дойде направо от султана. Добре че беше Кая пехливан, който единствен се застъпи за вас и може би затова султанът ви помилва.
- Кая? - Яне беше изумен. Той мислеше, че именно Кая и Кара Мустафа са били в основата на предателството. Сега разбираше, че башпехливанът Кая, със застъпничеството си, беше спасил живота му.
Адюлазиз Левни стоеше и слушаше изумен. Неговият гост говореше за султана и за башпехливана Кая, като за свои добри познати. Кой беше този млад мъж? Каква беше неговата история?
- Искам да ми дадеш пищова, който ти дадох! В теб ли е?
Мирза поклати глава.
- А камата?
- Камата не е у мен.
- Какво стана с Буря?
- Това вироглаво куче отказа да ми се подчини, Янис ефенди. Тръгна нанякъде без въобще да ме слуша, все едно, че не й говорех. Не знам къде е.
Яне повярва на турчина. Той сам знаеше, че Буря няма да се подчини на дебелия мъж, когото тя не познаваше и нямаше как да признае за свой господар.
- Кара Мустафа отвлече едно от момичетата. Трябва да го откриеш! Къде е в момента?
- Кого отвлече? - Мирза като че ли не чу точно какво каза Яне.
- Отвлече едно от момичетата. Трябва да откриеш къде живее и къде е в момента, както и къде е момичето!
- Кое момиче, башпехливан ефенди?
- По-малкото - Ирис. Онова с русите косици.
- Ирис, че тя е още дете! За какво му е?
- Заграбил е земите им и съкровищата - последното Яне каза много тихо. После изведнъж се сети, че Мирза също знае за Велковата дупка. Дали той самият нямаше нещо общо с изчезването на имането? Много добре си спомняше, колко алчен е турчинът и как ровеше в купчината злато.
- Ти, куче! - не издържа Яне и хвана турчина за гърлото.
- Янис, Янис, не съм аз! Кълна се, не съм аз!
- Ще те убия! Ти ли открадна златото? Ще убия този, който си е позволил да го открадне! Ще го убия!
Токораз Memo
51A
Ятаган и Меч
Стъписан, Адюлазиз Левни наблюдаваше това, което се случваше между двамата. Той не разбираше почти нищо, но осъзнаваше, че нещо странно се случва пред очите му. Откъслечните думи “злато” и “обрал” като че ли му помогнаха да изгради общо впечатление за какво говореха двамата мъже.
Най-накрая Яне пусна зачервеното гърло на Мирза. Турчинът беше забравил, че е на служба при анадолски бей и че трябва да пази приличие. Той плачеше и се кълнеше, че не е откраднал нищо и не е участвал в отвличането на детето.
- Ще те убия, да знаеш, само да се окаже, че имаш пръст в някое от тези неща! Сега намери Кара Мустафа и ми кажи какво става с момичето! Ако си виновен, лично ще ти забия камата, която ще ми върнеш, в сърцето!
- Къде сте отседнал, башпехливан ефенди? Да мога да ви съобщя, като открия нещо!
Въпреки че чу клетвите на Мирза, Яне му нямаше вяра. Някога неговият дядо му беше казвал да няма вяра на хора, които пият, защото те, когато са трезви, се държат по един начин, но когато се напият стават други и е сигурно, че ще го предадат. Яне беше разбрал, че и на скъперниците не може да се вярва и да се разчита, защото те, при вида на блясъка на златото, стават други хора, променят се, съвсем оглупяват и могат да предадат всеки и всичко. Затова Яне нямаше никаква вяра на турчина. Всъщност това се отнасяше и за страхливците. Той се обърна и тръгна към лодката. Нямаше намерение да казва на Мирза къде е отседнал. Видя, че мъжът се страхува от него и може да го предаде даже само, за да се предпази.
- Аз ще дойда да те навестя! Съвсем скоро ще дойда!
Връщането се стори на Яне по-кратко. В главата му се блъскаха най-
различни мисли, като птици в кафез. Всички въпроси без отговор, отново се завъртяха пред очите му, като носени от вихрушка.