Сега, когато единият арабин беше мъртъв, той трябваше да се справи и с другия. Погледна напред и видя, че другият препуска към него. При първото нападение той беше пропуснал да атакува Яне, защото неговият другар беше прикрил българина. Сега обаче се връщаше. Слънцето беше откъм гърба на Яне. Той разбра това, защото арабинът, който иначе беше облечен в бял чаршаф* сега изглеждаше кърваво червен. Яне го изчака да се приближи. Вдигна меча и посрещна удара на неговата крива арабска сабя, със своя окървавен меч. Оръжието, което държеше, беше по-дълго, но много по-леко от арабската сабя. Яне усети това, защото правото острие със звън отскочи назад. Сега трябваше да се възползва от предимствата на меча. Не биваше да се дуелира. Двамата с Диньо бяха измислили оръжие, което да превъзхожда сабята и ятагана и да дава предимство. То не можеше да бъде по-силно и мощно от ятагана или сабята, а трябваше да ги изпреварва, затова беше направено по-леко от тях. Мечът трябваше да изпреварва двете мюсюлмански оръжия и чрез бързо мушкане да побеждава. Затова острието му беше по-дълго. Сега Яне, напълно съзнателно, реши да изпробва предимствата на оръжието, което бяха изковали с циганина ковач. Той изчака арабинът отново да го приближи, но вместо да кръстоса острие с него, го
*чаршаф - свободна бяла дреха при арабите - бурнус. По-късно, в България, така започват да наричат белите завивки.
Ill том “Хайдут
599
VI глава “Йерусалим
изпревари, подскочи и го мушна. Точно в този момент човекът беше замахнал широко и остана изненадан. Както и първият път, тънкото право острие, без никаква съпротива, навлезе в тялото на човека. Яне мушна и бързо извади острието. Не искаше препускащият арабин да го увлече. Конникът подмина. Българинът се обърна. Искаше да види резултата. Сега щеше да си проличи дали целият му досегашен боен опит имаше смисъл и дали двамата с Диньо Циганара бяха измислили оръжие, което да осигурява предимство пред турските и арабските оръжия. С очакване наблюдаваше конника. Той трябваше във всеки момент да се обърне и ако е леко ранен, пак да атакува. Яне го гледаше изпитателно. Арабинът стоеше с гръб към него и не се обръщаше. Яне виждаше преметнатата през гърба му пушка. След малко българинът видя как неговият противник се олюля и след миг се свлече върху твърдата камениста земя. Арабинът беше мъртъв. Мечът беше доказал предимството си.
Яне ее затича към човека. Бързо съблече чаршафа му и го наметна върху себе си. Държеше коня му за поводите. Сега животът му можеше да зависи от това животно. След това Яне събра всичко ценно, което намери у двамата араби. Взе водата им, малко храна и барута от барутни-ците им. Дългите арабски пушки и сабите им остави. Конят на първия арабин, след като се беше почувствал освободен от ездача си, беше запрашил в пустинята. Той сигурно вече се беше присъединил към останалите араби и по този начин ги беше предупредил. Яне се метна на гърба на втория кон. Той беше добро животно, макар да беше много по-слаб и по-дребен от Аракс.
Накъде да поеме? Намираше се в сърцето на пустинята. Какво да прави? Тогава Яне реши да се върне към мястото на битката. Така поне щеше да разбере какво се беше случило, а не да се измъчва от съмнения. Слънцето вече беше застанало високо в небето. От червено то се беше превърнало в златна и искряща огнена топка, която напичаше всичко наоколо. Арабите сигурно вече се бяха оттеглили и едва ли щяха да го преследват през деня. Трябваше да стигне до мястото на нападението, да се погрижи за дядо Личо и Герджика, да види какво става с Аракс и Буря. Тръгна бавно по стъпките си назад. Не пришпорваше коня, защото не искаше да уморява клетото животно, което досега беше препускало след него, а и не искаше да се озове очи в очи с преследвачите си. Докато яздеше по този начин, Яне извади пищова и започна да го зарежда. Преди малко пищовът се беше оказал ненужен. Той беше уцелил арабина, куршумът го беше пробил и въпреки това връхлитащият боец беше успял да го повали. Макар и мъртъв, той би могъл да убие Яне. Българинът мислеше за всичко това. Трябваше да се измисли начин хем да се убие човека, хем изстрелът да го спре и той да не може да те повали, дори ако яз
Токораз Memo
600
Ятаган и Меч
ди на гърба на връхлитащ кон. Тези мисли го вълнуваха и той не усети как скоро приближи лагера. Слезе от коня и прикрито се приближи. Арабите все още бяха тук. Яне се беше прикрил зад една туфа със степна трева. Нападателите бяха над дузина. Те се готвеха да потеглят, явно бяха видимо недоволни от това, което бяха плячкосали. Всички бяха облечени в бели чаршафи, които покриваха и главите им, а на темето си, за да държат чаршафите, носеха два черни кръга. Яне видя как арабите носеха своите кръгове и поправи този, който беше на главата му.