Остана за миг така. Опитваше се да измисли какво да прави. За съжаление отровата сигурно вече пълзеше из кръвта му. Яне погледна ръката си. Там имаше малка раничка, на която имаше капка кръв. Засмука я силно, за да изтегли отровата. Усети как соленият вкус на кръвта изпълни устата му. Трябваше да действа! Трябваше да изпревари действието на отровата! Яне напипа дръжката на пищова и на меча. Отметна капака на сандъка. Опита се да се изправи, но краката му, от дългото ле
Токораз Memo
604
Ятаган и Меч
жане свит, отказаха да му се подчинят. Освен това му се зави свят и за малко щеше да падне на земята. Човекът, който беше охрана и явно беше поставен да пази пленниците и багажа, беше облечен с бял чаршаф. На кръста му висеше крива арабска сабя, а на гърба му имаше от толкова добре познатите на Яне дълги арабски пушки. Арабинът беше изненадан от това, че Яне излезе от сандъка, в първия момент се стъписа и не знаеше какво да направи. Яне виждаше разширените му от изненадата и стъписване очи. Той обаче не успя да се възползва от това. Отначало насочи оръжието си към гърдите на арабина, но после залитна и така и не можа да стреля. Не знаеше дали е така заради това, че беше стоял почти три денонощия затворен в тесния сандък, или кръвта му вече беше заразена от отровата на скорпиона. Каквото и да беше, не успя да направи нищо срещу арабина. Така двамата мъже се гледаха, но никой не успя да направи каквото и да е и дори да гъкне.
Мина доста време преди Яне да се овладее, отново вдигна пищова към гърдите на арабина и дръпна спусъка. Така щеше да се издаде, но поне нямаше да умре напразно и щеше да положи поне един враг мъртъв. Но това, което се случи, го накара да се стъписа още повече. Не знаеше защо, но пищовът отказа да гръмне. В този момент Яне разбра, че оръжието е само парче дърво и метал. Няма значение дали е пищов, пушка, нож или ятаган. То е само парче дърво, кост и метал. Оръжието оживява едва когато попадне в ръцете на опитен воин. Едва тогава то добива стойност и става опасно.
Но Яне разбра и това, че оръжието може да те предаде, може да го изпуснеш, да го изгубиш, да се счупи или да засече. Затова най-важното нещо, по време на битка, е човекът. Воинът трябва да може да победи и да бъде гъвкав, дори ако се наложи да компенсира недостатъците на оръжието си. В този момент Яне разбра, че той е важен, а не оръжието. Когато по-късно се упражняваше, ако въобще имаше по-късно, трябваше да се съобрази с този факт.
Арабинът разбра, че му се размина на косъм, обърна се и побягна. Яне реши да действа бързо. Кръвта му беше отровена от ужилването на скорпиона и сигурно скоро щеше да умре, но пък поне трябваше да опита да освободи завързаните си приятели. С последни усилия се приближи до мъжете и се опита да ги освободи. Наведе се и взе меча от земята. Не си спомняше кога го беше изпуснал. После много внимателно преряза въжето, с което бяха завързани тримата мъже. Внимаваше да не прободе някого от гях с дългото право и много остро оръжие.
На няколко пъти пред очите му причерняваше. Когато отново отвори очи, някой го беше хванал под мишниците и го теглеше. После пак потъна в мрак. Носле много пъти потъваше в мрак и пак “изплуваше”…
Ill том “Хайдут
605
VI глава “Йерусалим
Когато отвори очи, около него цареше мрак и Яне дълго време не можеше да разбере дали лежи с отворени очи и се взира в звездното безлунно небе, или сънува. Така лежа дълго. Звездите пред очите му ту се изясняваха, ту се замъгляваха. Мина доста време преди да разбере, че лежи и гледа към небето. Отначало не помнеше защо лежи и гледа нагоре. Опита се да се изправи, но не успя. Нещо го караше да лежи отпуснат. Нищо не го болеше, но не можеше да помръдне. Мина много време преди да се сети кой е. Сети се и за скорпиона, и за безкрайното стоене в сандъка. В този момент до ушите му достигна разговор. Опита се да се огледа, но и това не успя да направи. Тялото му беше като труп и не се подчиняваше на волята му.