После постепенно мислите му се преместиха върху второто оръжие, което имаше - меча. Това беше неговото специално оръжие. Гой го беше измислил, като начин да противодейства на турския ятаган. Яне си спомни как в Едирнс беше наблюдавал двата загадъчни силуета, а после беше измислил това оръжие и техниката за него, още преди да знае,
Ill том “Хайдут
609
VI глава “Йерусалим
че такова оръжие, е тънко право острие, има на Изток и то се нарича персийски медж. Яне си спомни как двамата с Диньо Циганара бяха изковали меча в планинската хижа на циганина, в сърцето на Родопите.
После мислите му го отнесоха нейде далеч, над меките хълмове _на най-древната планина в света - Родопа. После летеше над някакви несъществуващи планини и така заспа.
На другата сутрин се събуди заедно с останалите. Опита се да се изправи, но не успя. Краката му бяха меки и се огънаха под тежестта на тялото му. Само помощта на дядо Личо и льо Комб му помогна да не се свлече на земята и да се удари лошо. Герджика беше станал и се протегна. Коремът му се откри, но вместо него там висяха отпуснати кожи. Явно бегълците отдавна не бяха яли.
- Защо Герджика е толкова намръщен? - попита Яне.
- От два дни не сме яли нищо. На няколко пъти поиска да заколим и да изядем твоя кон, Яне Кехая, но кучето не му позволи.
- Какво? - Яне беше изумен.
Герджика нещо си говореше. С помощта на крепящите го дядо Личо и льо Комб, Яне се приближи до мърморещия мъж. Той посегна и хвана дръжката на меча. Пищова не беше зареден и не можеше да му помогне. Яне искаше да накаже бандита, който още от Истанбул не му харесваше.
- Какво говориш? - попита българинът.
- Нищо - мръсният мъж се сепна и се обърна към него. После се окопити. - Говоря за това, че ще умрем от глад, а водим със себе си кон. Можем да го заколим и изядем.
Кръвта на Яне кипна. Ако имаше сили, щеше да съсече неблагодар-ния мъж. Спомни си как Герджика се беше влачил след тях и ги беше молил да го спасят. Тогава той се беше смилил, а сега чуваше това. Яне беше възмутен, че на мръсния мъж въобще му беше дошла такава мисъл в главата. Погледна към Аракс. Вече от много години познаваше този кон. По някакъв начин съдбата му беше свързана с него. Той го беше взел от Маринчо Бимбеля - Страшния и за него беше въпрос на чеса да му го върне. Не само това, той нямаше да позволи и косъм да падне от гривата на животното. Осзен това Герджика забравяше, че всички те бяха свободни само благодарение на Аракс. Яне беше сигурен, че именно Аракс го беше мъкнал на носилката през пустинята. Така че гой също дължеше живота си на красивото и скъпо животно.
- Да не си посмял да го докоснеш! - просъска Яне. - Защото!
- Защото, какво? - гласът на бандита беше силен и предизвикателен. - Защото, какво? - повтори той.
Яне се замисли. Даваше си сметка, че няма сили да се противопостави на мъжа. Ако дядо Личо и льо Комб не го подпираха, той дори не мо
Токораз Memo
610
Ятаган и Меч
жеше да стои сам на краката си. Сега те бяха по-слаби. Герджика, макар гладен и омаломощен, беше много по-силен от тях тримата и бившият главатар на банда знаеше това. Наистина Яне беше въоръжен, но дори и така той не можеше да се изправи срещу него. Все пак видът на Яне, държащ в едната си ръка извадения меч и с пищов, втъкнат в силяха, накара турчина да се успокои. Всъщност Яне дори не знаеше дали Герджика е турчин.
Осъзна, че сблъсъкът между тримата и Герджика е неминуем. Ако сега той се беше стреснал от оръжията на Яне, след още един ден глад със сигурност щеше да посегне на Аракс. Яне нямаше да позволи това. Той осъзна, че е жизненоважно по най-бързия начин да се съвземе и да стане по-силен. Часът на сблъсъка му с Герджика наближаваше.
Този ден беше най-кошмарният за Яне. Само изключителната му воля му помагаше да успее да се задържи на седлото. На няколко пъти му идваше да се откаже, да се пусне и да падне на земята. За какво беше цялата тази борба, след като едва ли щяха да оцелеят? Защо се съпротивляваше на Герджика и пазеше живота на Аракс, след като скоро всички щяха да са мъртви? На няколко пъти Яне губи съзнание, но дори и така ръцете му продължаваха да стискат поводите на коня. Той се беше вкопчил в тях. Сигурно, ако умреше, така щеше да си остане, яздещ коня.
Когато вечерта спряха, за да пренощуват, Яне вече се чувстваше много зле. Двамата мъже му помогнаха да слезе от коня, но въпреки това Яне тежко се отпусна на земята. В този момент видя погледа, който тримата мъже си размениха. Той означаваше: “Няма шанс да оцелее.” Яне се ядоса. Изправи се. Той беше Боляров и башпехливан! Изправи се на крака и докато другите приготвяха лагера за вечерта и отново запалиха малко огънче, извади меча и се опита да го развърти. Беше уморен и се чувстваше зле, но в същото време беше ядосан на себе си. Беше се предал. Беше престанал да бъде себе си. Сега трябваше да се стегне, от това зависеше дали ще оцелее.