Когато се откъсна от магическата гледка на отдалечаващия се кораб, Яне се обърна и видя льо Комб, който държеше поводите на четирите дребни берберски кончета. Яне се метна на гърба на Аракс. Сети се колко много е задължен на французина. В последните дни бяха изхарчили доста от неговото злато. Може би затова той беше настоял да придружи Яне. Българинът беше запомнил много добре картата. Той си спомни, че на юг от Триполи се намира друг голям средиземноморски град - Бейрут, а от там навътре в сушата е Дамаск - една от столиците на халифата.
Яне се сети, че в Дамаск познава Хусам. Как ли му беше фамилията? Замисли се и скоро се сети - Хусам Джаулджуйлия. Сирийският пехливан го беше поканил, ако мине през Дамаск, да се отбие и да го потърси. Вярно, че оттогава бяха минали много години. Сега Яне се сети за тоЬа. Не знаеше дали Хусам ще си спомни за него, но и без това нямаше избор. Дали можеше да вземе някакви пари от Хусам и да си върне дълговете на льо Комб, както и да продължи пътешествието си?
Решението беше взето. Двамата мъже, следвани от Буря и от трите коня, които бяха навързани на дълго въже, тръгнаха към Бейрут. След два дни навлязоха в Дамаск. Всеки в града знаеше кои са Джаулджуйлия, затова веднага намериха сарая. Всъщност родът на Хусам имаше няколко сарая. Яне и льо Комб се изправиха пред огромните порти на единия от тях. Българинът каза името си на прислужниците и със свито сърце зачака. Дали Хусам ще се сети кой е?
Ill том “Хайдут
615
VI глава Йерусалим
Приятелят му не само се сети кой е, а лично излезе да го посрещне. Прегърна го горещо и искрено му се зарадва. След това го огледа. Яне също го огледа. Хусам беше силен, пращящ от сила. Мургавата му кожа сега му се струваше още по-тъмна. Той беше облечен с красиви сърмени дрехи, а отгоре имаше дълга дреха, с широки ръкави, която стигаше до петите му, но не беше закопчана отпред. Яне не знаеше как изглежда, но по погледа на Хусам разбра.
- Жив ли си? Здрав ли си, башпехливан ефенди? - попита силният мъж.
Когато двамата се приближиха един до друг, Яне се почувства слаб,
лек и незначителен.
- Жив съм! Ето ме! - отвори ръце Яне.
- Чухме, че са ви арестували и заточили. Какво стана?
- Наистина ме бяха заточили, но ето, че съм тук.
- Избягахте ли, Яне башпехливан? По всичко си личи, че сте избягали.
Яне си даде сметка, че от бягството и пребиваването в пустинята дрехите му бяха заприличали на дрипи. Явно затова Хусам помисли, че той току що е избягал от заточение.
Хусам се отнесе много добре и към льо Комб. Двамата бяха настанени на горния кат в сарая. Яне гледаше широкото стълбище. Стаята му беше огромна. В нея имаше широко удобно легло, с балдахин. Цялата стена беше от широки джамове, а когато отвори огромните врати-портали от джам, се оказа, че отвън има широка и дълга тераса, от която се откриваше прекрасен изглед към града. Виждаха се палми и горещият треперещ въздух над града. Яне беше очарован и прехласнат. Досега никога не беше виждал такъв разкош. Най-впсчатляващо беше шадраванчето, което пръскаше в средата на стаята му. То беше с красива ажурна каменна украса, която подхождаше на красивата цветна мозайка и тежките копринени завеси. Дори не беше си представял, че може да има такъв разкош и такова богатство. Това беше като някаква източна приказка. Яне винаги беше мислил, че така изглеждат арабските приказки. Сега той беше тук и щеше да остане поне една вечер сред тази красота и разкош.
Льо Комб беше не по-малко впечатлен, макар да беше пътешественик и да идваше от Франция, която се управляваше от Краля Слънце. Макар да беше посещавал Всрсай и други парижки дворци, той също беше впечатлен от красотата и изяществото на двореца на Джаулджуйлия и от разкоша и лукса в него. Това беше един премерен и изискан разкош, който се различаваше от европейската представа за разкош. Тук всичко беше направено, за да служи на човека и да му носи удоволствие и наслада, а не толкова да разкрива сила, могъщество и власт.
Токораз Memo
616
Ятаган и Меч
Преди Хусам да остави Яне сам, му каза:
- Хамамът е на долния кат, изкъпете се е твоя приятел! Ще ви дадем нови дрехи! Колко време ще благоволите да останете сред нас, башпехливан ефенди?