Яне се чувстваше неловко, когато Хусам се обръщаше с такова уважение към него. Той беше отвикнал към него да се отнасят като към човек, а какво оставяше за изразяване на уважение. Какъв башпехливан беше той? От онзи Яне Боляров не беше останало почти нищо.
- Тази вечер баща ми дава тържествен зимает* във ваша чест, башпехливан ефенди!
Яне пак се стъписа. Въпреки това покани льо Комб и двамата се накиснаха в хамама. Топлата вода се отрази страхотно на изнуреното му тяло. Той се огледа в едно сребърно огледало и видя колко страшно изглежда и колко е слаб. Избръсна се. Докато се бръснеше, льо Комб переше смешния си костюм от светлозелен цвят, който под мишниците ставаше на големи тъмни мокри петна, когато французинът се изпотеше. Яне му каза, че Хусам е наредил да им дадат нови дрехи, но французинът категорично отказа да облече новите дрехи, затова переше старите си.
След като се избръсна, Яне облече бурнуса. Досега той беше облечен като кюрд, а сега - като арабин. Когато облече белия чаршаф, се прекръсти и се помоли на Исус Христос да му прости. След това остави французина да перс дрехите си, а той се качи в стаята си. Всъщност това не беше стая. Тя беше толкова голяма и висока, че в нея можеше да се побере една голяма българска къща. Когато Яне влезе в помещението, усети влагата от фонтанчето и се приближи до него. След огромната жажда и глада, които беше преживял в пустинята, сега му беше много приятно да гледа струйките вода, които се пръскаха и охлаждаха въздуха. Гледаше водата, която течеше, и мислите му се успокояваха.
Както гледаше водата, погледът му се отклони и чак тогава забеляза, че на малка масичка бяха поставени най-различни плодове. Яне почувства силен глад. Беше се измил и като че ли за пръв път се почувства чист от всепроникващия пясък на пустинята. Вече беше утолил жаждата си, която от много време насам го измъчваше, а сега щеше и да се нахрани. Приближи се до масичката. Тя беше отрупана е най-различни екзотични плодове, каквито Яне никога не беше виждал. Повечето от тях имаха твърди черупки. Той се върна до леглото си. Там беше оста«- вил пищова и меча. Взе правото дълго острие и е негова помощ разсичаше плодовете. Някои от тях бяха е твърди костеливи обвивки, а други - меки и сочни. “Месото” на едни беше ароматно и вкусно, но на други не му се хареса. Той разсече и опита всеки един от плодовете. Това
*зимает - тържествена гощавка, обилна почерпка, пир
Ill том “Хайдут “
617
VI глава “Йерусалим “
доведе до известно неразположение, което го накара спешно да потърси мястото, където посетителите на сарая ходят по нужда.
Докато клечеше, едно натрапчиво чувство се загнезди в него. Сега имаше време и си припомни всеки миг от престоя им в сарая, всяка дума, казана от Хусам. Усещането беше, че те са очаквани. Като че ли приятелят му е знаел, че той ще се появи. Колкото повече си припомняше, толкова по-ясно се оформяше това усещане. Дали над него не грозеше някакво предателство? Как така толкова бързо бащата на Хусам беше уредил пир в негова чест? Дали някой от плодовете, върху които така лакомо се нахвърли, не беше отровен?
Тези въпроси продължаваха да се въртят в главата му и когато по-късно лично Хусам дойде да ги вземе и придружи до огромната зала. Това беше най-красивото нещо, което Яне беше виждал. Може би така изглеждаше раят. Софрата беше ниска дълга маса, а около нея имаше много възглавници, в най-различни форми. Явно всеки посетител щеше да яде, полегнал направо върху възглавниците. Докато вървяха покрай пищно отрупаната софра, Яне оглеждаше храните, като че ли ще ги изяде с поглед. Той съжаляваше за глупостта, която беше направил, като се беше нахвърлил върху плодовете, оставени в стаята му.
Домакинът им вече ги чакаше. Той беше слаб човек, със сухо силно тяло. Това си личеше дори под красивите дрехи, с които беше облечен. Бащата на Хусам - владетелят на целия този сарай, беше много богат и това си личеше не само по сарая, а се излъчваше и от всяко негово движение, но в същото време той беше и обикновен, добър човек. Като видя приближаващата се към него група, той пъргаво се изправи на крака и горещо поздрави Яне, като го нарече много пъти “башпехливан ефенди”. Яне забеляза, че мъжът някога се е борил. Той разбра това по едва доловими движения, жестове, плавност и финес, с които домакинът се движеше. Бащата на Хусам поздрави и льо Комб.
След това всички седнаха около отрупаната с всякакви деликатеси софра. Мъжете хапваха бавно и си говореха. Някъде отзад, зад воалите или колонадата, се чуваше тиха арабска музика. Всичко беше като в приказка. Между колоните бяха разпънати почти безплътни воали, които се движеха магически и при най-малкия полъх на вятъра. На Яне му се стори, че дори нежните звуци на музиката движат воалите. Тези воали придаваха вещественост на музиката и я материализираха. Такова нещо досега Яне не си беше представял. Той беше много впечатлен.