- Защо не се храните, башпехливан ефенди? - попита по някое време разтревоженият домакин.
- Не съм гладен - безсрамно излъга Яне и сухо преглътна. Всъщност умираше от глад, но знаеше, че всяко хапване ще доведе до ново ходене
Токораз Memo
618
Ятаган и Меч
до онова място в сарая, е което той вече се беше запознал. Въпреки настояването на домакина и Хусам, Яне отказа да яде. Скоро мъжете разбраха каква е причината и прехвърлиха разговора върху друга тема. Яне искаше да разбере и да си обясни това чувство, че е бил очакван, че домакините са знаели за неговото пристигане, но думата изненадващо взе льо Комб. Яне се успокои. Той беше чувал, че нравът на арабите е такъв, че ако искаш да разбереш нещо от тях или да чуеш това, което те интересува, трябва да си готов да чуеш много други неща преди това. Само човек с търпение да участва в мохабет може да се добере до зрънцето информация, което го интересува. Така Яне се настрои да слуша дълго.
Льо Комб се обърна с благодарствени думи към домакина на сарая. След това двамата заговориха за политиката в района. Яне слушаше, но не вникваше в думите на мъжете. Трепна само когато чу името на емира Фейзула, но после отново загуби интерес. Двамата мъже говориха надълго и нашироко за политика. По всичко си личеше, че Яне и Хусам скучаят. Когато разговорът за политика утихна, Хусам поде разговор за пехливанските борби. Отначало той възвелича уменията на Яне и го провъзгласи за башпехливан на всички времена. След това двамата започнаха да си говорят за борбата. Хусам импулсивно скачаше на крака и молеше Яне да му покаже това или онова движение. Той си спомняше всяка негова борба и разказваше на баща си как башпехливанинът е побеждавал. Тъй като двамата с Мирза му бяха помагали, Хусам беше гледал всичките му борби. Той не се притесни да разкаже и за това как беше загубил от Яне. Двамата приятели си спомниха как се бяха изправили един срещу друг. Хусам му разказа как се е чувствал. Той питаше Яне за това или онова движение, което е направил срещу него. Яне не си спомняше с такива подробности борбата, но от уважение към любезните домакини хвалеше уменията на Хусам.
После сириецът му разказа какво е станало на борбите, в които Яне не беше взел участие. Разказа за слуховете и за това как Кая е доминирал над останалите пехливани, как и с какви техники е побеждавал. Според сирисца Яне трябваше да се завърне и в борба двамата с Кая да решат кой е по-добър. Скоро тази мисъл се хареса и на българина. С всяко повтаряне, тя му изглеждаше все по-логична и нормална. Ако искаше да се върне в Едирне и отново да бъде обявен за башпехливан, тези разкази на Хусам щяха да са му от голяма полза. Така той вече беше в течение на това, което се беше случило в Едирне, през всичките тези години, през които не беше имал възможност да участва. Яне виждаше ентусиазма на своя приятел. Той знаеше, че голяма част от него е благодарение на гъстото вино, което се лееше като река на масата. Домакинът и льо Комб също пиеха. Яне дори не докосна устни до напитката.
Ill том “Хайдут “
619
VI глава “Йерусалим
Той и без това се чувстваше достатъчно зле. Въпреки това той ставаше и показваше някои похвати. С учудване за себе си откри, че все още може да направи различните техники и прекрасно си спомняше хватките, както от Боляровата борба, така и от Бимбеловата борба, и дори това, което сам беше създал, между двете най-силни български борби. Макар вече да не притежаваше предишната сила, техниките все още “стояха” в тялото му и той веднага проявяваше усет. Така успя да отговори на всички въпроси на приятеля си. Двамата си припомниха всички борби от онзи турнир, на който Яне беше станал башпехливан. Хусам разпалено му разказваше за това какво е изпитвал, докато Яне се е борил, как са реагирали околните хора и така нататък. Яне се притесняваше да не би двамата да отегчават останалите присъстващи, насядали около софрата, но като погледна, видя с какъв интерес бащата на Хусам ги наблюдаваше, а льо Комб беше отворил огромни очи от учудване.
Така премина вечерта. По някое време пред мъжете затанцуваха красиви жени, облечени само във воали и тогава Яне, от много време насам, отново усети, че е мъж.
След като свърши вечерята мъжете тръгнаха да се прибират по стаите. Льо Комб се клатушкаше отзад, а Яне и Хусам вървяха напред. В този момент, макар да беше пил много, приятелят му се надвеси над ухото му и с напълно трезвен глас каза: