- Яне башпехливан, откъде познавате този мъж? - като каза това, Хусам завъртя очи назад, така че за Яне не остана и капка съмнение, за кой мъж става въпрос.
- Освободих го…
- Освободили сте го? Заедно с него ли избягахте?
Яне разбра, че Хусам се заблуждава. Приятелят му продължаваше да смята, че той току що е избягал от зандана. Може би мислеше, че е взел със себе си и чужденеца. Истината не беше такава, но сега нямаше време да му обясни това.
- Защо? Какво има?
- Този мъж е шпионин. Сигурно е изпратен от френския крал. Като го слушах, сигурно има за цел да вдигне на бунт номадските племена на арабите и техните родове, но трябва да знаете, че всичко това не може стане без знанието на официалните власти и еничарите. Сигурен съм, че еничарите и тайната полиция на падишаха го следят. Внимавайте, Яне бешпехливан, да не пострадате покрай него!
Яне се изуми от чутото. Той наистина не се беше замислял сериозно какво прави европеец в сърцето на пустинята. Потресе го това, че и еничарите може да следят действията им. Не знаеше как може да е ставало това досега, при условие, че те сега излизаха от пустинята.
Токораз Memo
620
Ятаган и Мен
- Има и още нещо - продължи Хусам. - Преди три седмици в този същия сарай на гости на баща ми отседнаха много еничари. Те бяха странни. Баща ми е приятел е един от техните командири, който се казва Явуз Чилик. Та този Явуз Чилик, е още няколко командири на еничарите, беше отседнал тук за няколко дни. Преди седмица дойде да ни гостува Кая башпехливан. Нещо става, Яне башпехливан, всичко това не може да е случайно!
Само при споменаването на името на турския башпехливанин Яне се разтресе. Толкова силен беше споменът и породи силни чувства у него.
- Той те търсеше. Питаше за теб и за Кара Мустафа.
Сега Яне разбра откъде Хусам и баща му са били подготвени за неговото пристигане. Кая го беше търсил. Той много добре си спомняше колко добри приятели бяха Кая и Кара Мустафа. Сигурно башпехливанинът беше тръгнал да преследва Яне, но понеже Кара Мустафа се отклони и забави в Диарбекир, а Яне го последва, турчинът ги е изпреварил и сега ги търсеше.
- Кая водеше със себе си цяла армия. Търсят те и ще те намерят, Яне башпехливан, внимавай този да не те издаде! - Хусам отново вдигна вежди и посочи към льо Комб, който се беше подпрял на една излъска-на до съвършенство мраморна колона и пиянски бърбореше нещо на неразбираемия си език.
- Колко време смятате да ни погостувате? - попита най-накрая Хусам.
Яне не се беше замислял и не беше решил.
- Колко да остана? Не е ли по-добре веднага да продължа?
После се сети за разстройството на стомаха си. Беше невъзможно в това състояние да продължи. Не беше ял, а и се чувстваше отпаднал. Може би се беше обезводнил.
- Утре ще реша кога да тръгнем. Тази вечер съм много уморен.
- Разбира се - каза Хусам и си пролича, че съжалява, че е настоявал. - Ще се радвам да останете, колкото се може по-дълго! Вашето присъствие тук е вдъхновение за мен!
Яне махна с ръка, с което показа, че се притеснява от толкова прех-валване. След това пожела “лека нощ” на приятеля .си, обърна се и влезе в стаята си. Когато прекрачи в стаята, отново се изуми от нейните размери и разкош. На няколко места бяха поставени свещници, които не успяваха да разсеят мрака в ъглите на помещението и така създаваха илюзията, че Яне не се намира в стая и не е в затворено помещение, а е навън, сред някакво безкрайно пространство, направо сред облаците. Воалите засилваха това усещане. Яне отново приседна до шадраванчето и с лицето си усещаше влагата и свежия въздух. Преди да влезе в стаята си се чувстваше уморен, но сега се освежи. Беше му приятно да е тук, пък макар и да стои сам. Коремът му шумно къркореше и само той
Ill том “Хайдут
621
17глава “Йерусалим”
разваляше съвършеното състояние, в което се намираше. Седеше и мислеше дали може льо Комб да го предаде. Не вярваше Хусам или баща му да направят това. Ако те искаха да го предадат, Хусам нямаше да му казва всичко това. После мислите му се върнаха към меча и пищова. Взе меча в ръка и го развъртя. Чувстваше се уморен, но пък хватките, които беше показал на Хусам. го бяха разбудили. След като повъртя достатъчно меча, започна да прави упражненията за борба. Съжаляваше, че толкова се беше занемарил. Уважителното отношение на Хусам и банда му породи в него желанието отново да си върне силата и уменията. В този момент дочу тихо драскане на вратата отвън. Яне се сепна. Отново грабна меча в ръка и отиде да отвори огромната врата. Там стоеше и го гледаше, с верните си очи. Буря. Чак сега Яне се сети, че беше заповядал на вярното си куче да го чака отвън. Беше я забравил. Скара й се, че не изпълнява заповедите му, но доволен я пусна вътре. Буря прекрачи плахо прага и като че ли също беше изумена or големината на стаята. Тъй като беше потен, Яне се избърса в чаршафа и отново седна до шадраванчето. Тази вечер сигурно нямаше да заспи. Беше превъзбудеп. Може би така беше по-добре, като се има предвид предупреждението, което Хусам му беше отправил. Буря щеше да му бъде от полза и щеше да му помогне да се защити, ако се наложедпе.