Яне остана така още дълго време, като милваше козината на кучката. През това време той мислеше за пищова и за това как да направи куршума по-бавен, за да не пробива, а да спира и отхвърля човека назад. Стоеше в нещо като унес и мислеше. По едно време му се стори, че е открил това. което искаше. Сепна се, а може би всичко това е било сън. Изправи се. Трябвадпе да си легне. В този момент погледна през огромния витраж, който представляваше цялата стена на стаята към терасата. Тогава видя изгряващото слънце и дъхът му секна. Огромният огнен диск бавно се показваше над пустинята и осветяваше града пред себе си. Целият град в един момент “пламна”, осветен от огнените лъчи на слънцето. Всичко беше толкова величествено, че граничеше с религиоз-ност. То предизвика екстаз у българина. Стоеше и гледаше като омагьосан. Воалите, движени от лекия полъх на вятъра, се полюшваха пред очите му и отвличаха вниманието му. Като не откъсваше поглед от слънцето, Яне бавно се приближи до стъклените врати, отвори ги и излезе на широката каменна тераса. Нейният парапет беше нисък и много красив, но Яне нито за миг не отклони погледа си. Буря го следваше и Яне чуваше тропането на ноктите й по излъсканите мраморни плочи.
Когато Хусам отиде да събуди Яне. той не можеше да се изправи от леглото. Чувстваше се отпаднал и бълнуваше. Хусам се принуди да повика хекимин. Човекът дойде веднага, но беше много трудно да се приб
Тикораз Memo
622
Ятаган и Меч
лижи до леглото, защото при всеки опит се сблъскваше с озъбените бели зъби на Буря. Скоро кучето усети, че господарят й се нуждае от помощ и допусна хекимина. Той прегледа Яне и му изписа някаква течност, която много горчеше. Този ден яде само препечен хляб и миризливо бяло козе сирене. Към вечерта се почувства по-добре, но остана в леглото. Тази вечер също имаше угощение и льо Комб слезе долу. Яне остана в притъмнената си стая и това му подейства много успокояващо. Той почти през целия ден се намираше в някакво полусънено състояние, ту заспиваше, ту се разсънваше. Това продължи и през цялата нощ. Когато на сутринта се събуди, прислужниците веднага му поднесоха закуска. Тя отново се състоеше от препечени тънки арабски хлебчета, но вече не толкова прегорели. Когато се изправи обаче, макар все още седящ в леглото си, Яне почувства силен глад. Хекиминът отново се появи. Този път българинът заповяда на Буря да се дръпне. Лекарят категорично отказа на Яне да яде друго, освен препечени филийки. Яне искаше да стане и час по-бързо да продължи преследването на Кара Мустафа и Кая, но не му позволиха. Така той трябваше да остане и този ден на легло. Пиеше много вода, в която прислужниците изстискваха лимон и добавиха сол.
Яне гледаше красотата около себе си, знаеше какви гозби ядат мъжете долу, а той се чувстваше болен и изолиран. По някое време, след обяд, при него дойдоха льо Комб и Хусам. Льо Комб беше изумен от всичко, което беше научил за него. Явно в негово отсъствие Хусам и баща му бяха разказали на французина, че неговият спътник е най-силният и прославен пехливанин в света. Французинът беше впечатлен.
- Аз също се боря - каза той. - Като оздравеете ще ми покажете какво умеете.
Яне само кимна с глава. Той се чудеше как да поиска пари от Хусам. Все още си спомняше до каква идея беше стигнал през вечерта, затова реши да поговори с приятеля си.
Когато льо Комб се оттегли в стаята си, за да подремне след обяда, двамата приятели останаха един до друг. Хусам беше седнал направо на леглото му. Явно той не се притесняваше, че това, от което Яне беше болен, може да бъде заразно. Яне се възползва от отдалата му се възможност и заговори:
- Хусам, трогнат съм от приема ти и съжалявам, че ти създадох трудности, като се разболях и се налага да остана по-дълго тук.
- За мен е изключително приятно да ми гостувате, башпехливан ефенди!
- Чувал съм, че тук, в Дамаск, живеят най-добрите ковачи в света.
Хусам само поклати глава, в знак на съгласие.
- Аз имам дълго право оръжие.
Ill том “Хайдут
623
VI глава “Йерусалим