- Сигурно не плащате добре на вашия ковач - каза Яне.
Ill том “Хайдут
625
VI глава “Йерусалим
- Не, той е много богат, но традицията повелява да живее в този квартал и в мизерия. Така е с всички ковачи в Дамаск. Всички те живеят и работят тук, където са живели техните предци.
Хусам и Яне завързаха конете пред ниската схлупена ковачница, със сламен покрив. От едната страна ковачницата въобще нямаше стена и така всеки можеше да вижда какво става вътре.
Човекът, който ковеше, не спря работата си. Той се беше вглъбил в това, което правеше. Наложи се Яне и Хусам дълго да гледат как майсторът върши работата си. Това продължи толкова дълго, че на Яне му се стори, че ще трае, докато оръжието не бъде готово. Българинът наблюдаваше като омагьосан действията на майстора ковач. Той много пъти беше гледал как приятелят му, в недрата на Родопите, кове оръжия, подкови, рала и па-лешници. Самият той много пъти му беше помагал. Но сега, когато гледаше как майсторът работи, Яне разбра колко голямо майсторство притежава човекът пред тях. Това беше истински майстор. Всяко негово движение беше точно, премерено и изпълнено с голяма рутина.
По някое време мъжът свърши работата си. Той подаде горещото парче метал на своите калфи и им даде някакви наставления. След това се изми, избърса лицето и ръцете си в бял пешкир и чак след това се усмихна. Майсторът беше облечен в дълъг бял бурнус, който беше пристегнат около китките, глезените и кръста на ковача. Явно беше опасно да се приближава със свободно вееща се дреха до огнената пещ и до искрите, които хвърчаха из цялата ковачница. Майсторът се приближи към тях, като се усмихваше широко. Яне виждаше равните му бели зъби и очите, които изглеждаха като цепки.
- Хусам Джаулджуйлия ефенди! - каза той и изрази искреното си уважение и почит.
Отначало двамата мъже разговаряха за далечни неща, като стари познати, които не са се виждали от много време. После Хусам посочи своя приятел и каза:
- Това е един свят човек. Той иска да те помоли да му изковеш някакво оръжие.
- Какво? - обърна се ковачът към Яне.
- Може ли да поговорим насаме? - каза Яне.
Хусам усети, че е излишен и деликатно се оттегли. Яне осъзнаваше колко нетактично постъпва, но нямаше избор. Той наистина трябваше да поговори насаме с ковача. Преди обаче да заговори, ковачът го изпревари.
- Може ли да видя оръжието ви, господарю?
Яне извади меча си и го подаде на майстора. Той внимателно разгледа острието, като прокара ръка по цялата му дължина.
Токораз Memo
626
Ятаган и Меч
- Хубава стомана! - каза майсторът. - И изработката е много специална. Ковал го е голям майстор по начин, какъвто не съм виждал. Знаете ли кой го е ковал?
- Да, аз също участвах в изковаването.
- Аха - ковачът поклати глава.
- Кой е майсторът, който го е изковал? Не е перс, не и е испанец. Ние познаваме всички персийски ковачи и начина, по който коват. Това не е медж. Познаваме и испанските ковачи, те са наши ученици. Това не е рапира. Какво е? Прилича ми малко на индийско изковаване.
- Мъжът, който го изкова, не е индиец. Той е циганин.
- Те, циганите са индийци - каза ковачът.
Яне се изуми. Знаеше, че някъде им казват гюпци и че това произлиза от египтяни, но не беше чувал да са индийци.
- А стоманата? Много е добра!
- Стоманата беше от един ятаган. Смяташе се, че той е изкован тук, в Дамаск.
- Да, вярно е! Тук е изкован и дори мога да ви кажа от кого.
Яне беше изумен.
- От кого?
- От мен. Оръжието също е много интересно, не е нито медж, нито рапира. Малко е тежко и по-дълго, отколкото трябва. Не ви ли тежи? Не е много добре балансирано.
Яне само повдигна рамене. След малко той заговори:
- Искам да ми изковете кама!
После Яне започна да обяснява точно каква кама иска. Всъщност той не знаеше как трябва да изглежда кесиджийската кама и през цялото време описваше камата на Велко Кесиджи.
Ковачът го слушаше много внимателно. По някое време той каза:
- Вие имали ли сте такава кама? Виждали ли сте я?
Яне потвърди. Тогава ковачът стана. Без да каже нещо, той отиде нанякъде. Яне се загледа в Хусам. Приятелят му беше отишъл до ковачницата и там гледаше как продължаваше изковаването на оръжието.
Скоро мъжът се върна. В ръката си държеше пергамент и мастилница с писалка. Мъжът седна и започна да пише нещо или да чертае. Яне го гледаше с нарастващо любопитство.
Най-накрая мъжът привърши писането и подаде пергамента на Яне. Яне го погледна и възкликна. Мъжът не беше чертал или писал, той беше рисувал. А там, върху пергамента, едно към едно беше нарисувана камата, която някога беше виждал в ръцете на Велко. Не можеше да има грешка, това беше същата кама. Ковачът беше нарисувал и това, което Яне не му беше описал. Той дори беше нарисувал канията на камата.