Ill том “Хайдут
627
VI глава “Йерусалим
Откъде ковачът знаеше за камата на Велко?
- Да, искам точно такава кама!
- Къде сте виждали тази кама?
Яне разбра, че ковачът знае много повече, отколкото той беше допускал. Трябваше да бъде внимателен, затова замълча.
- Вие кесиджия ли сте?
Яне изтръпна. Мъжът знаеше всичко, но откъде?
- Вече няма кесиджии и никой не поръчва такива неща. Каза, че си участвал в изковаването на камата.
- Да! - отвърна Яне.
- А дали ковачът, който я изкова, не е бил еднорък?
Изумен Яне потвърди. След това ковачът му разказа следната легенда. Някога в света трябва да се роди кесиджията на кесиджиите, но това няма да е нормално раждане. Неговата душа ще изпълзи от най-дълбоките недра на мрака. Освен него на тази земя ще се роди и неговата “сянка”, която той ще освободи и тя ще донесе много злини на земята. Тази “сянка” ще бъде най-чистото зло, Сатаната, самият Дявол, и няма да има човек, който да може да се изправи срещу нея. За да е жив кесиджията, трябва да съществува и “сянката” и само той ще може да се изправи срещу нея и да я победи. Всъщност животът на кесиджията ще да бъде една непрекъсната борба и преследване на “сянката”. Така този башкесиджия ще освободи света от злото. Всеки кесиджия има по една кесиджийска кама, защото нито един от тях не е пълноценен убиец. Те са едноръки, непълноценни, затова имат само по една кама. Един ден обаче ще се появи кесиджията, който ще бъде завършен и ще може да носи две кесиджийски ками. Той ще бъде завършеният кесиджия и ще има две ръце. Но той няма да е Бог, защото за Бог е казано, че с едната ръка дарява живот, а с другата отнема, а башкесиджията ще отнема живот и с двете си ръце. Той ще бъде олицетворение на най-чистото зло. Затова той ще бъде Сатаната. Както се казва във всяка легенда: “Нещата обаче няма да са това, на което приличат!”
Единствено башкесиджията ще бъде въоръжен с две напълно еднакви ками и те няма да са изковани от един и същ човек. Едната кама ще бъде изкована от обикновен човек. Тя ще олицетворява света на обикновените хора. За да се докаже това, ковачът трябва да бъде незавършен, несъвършен, затова той ще бъде еднорък. Другата кама ще бъде изкована от самия бог на ковачите - ал-Хадад.
APPENDIX III
Токораз Memo
628
Ятаган и Меч
Яне усети, че майсторът ковач иска да продължи да го разпитва за камата, както и за това дали е кесиджия. За да го прекъсне, той реши да го изпревари и попита за ал-Хадад. Ефектът беше мигновен. Мъжът спря да говори. Мина доста време преди да попита сухо.
- Кога искате да е готова?
- Колкото се може по-скоро.
- Ще ми оставите ли меджа, за да го поправя малко?
Яне се сепна. Никак не искаше да се разделя е оръжието си. Все пак размисли и реши да го остави.
Двамата с Хусам се прибраха в сарая. Следващите дни гостите се отдадоха на почивка и изтънчени удоволствия в сарая на Джаулджуйлия. Всеки ден Яне отделяше време да се грижи за Аракс. Продължи и обучението на Буря. Двамата е Хусам се бореха всеки ден. Сириецът беше много добър пехливанин и това се отрази на развитието на Яне. Освен това бащата на Хусам беше оборудвал специална постройка само за борба. Двамата се бореха, после отиваха на хамам, където теляци втри-ваха различни масла в телата им и ги размачкваха. Яне си даде сметка, че досега никога не се беше готвил за борба в толкова добри условия и винаги му беше липсвал добър борец, който да му партнира. След като се беше борил с брат си, беше се готвил с Кара Тозю, Диньо и със Сотир. Всички те обаче отстъпваха по умения на Хусам, а и тук, в Дамаск, условията за борба бяха много добри. Само за пет-шест дни Яне успя да възвърне предишната си форма. За радост на домакина той се хранеше много добре. С неизтощим апетит поглъщаше всичко, което беше сложено на софрата. Скоро заякна и натежа толкова, че вече с лекота побеждаваше Хусам. Приятелят му искаше да се похвали е Яне. Така всички борчески школи в Дамаск бяха споходени от двойно щастие. В продължение на един месец те бяха обиколени от двамата, смятани за най-добри пехливани в Империята: любимецът на султана - башпехливанинът Кая и Яне, който го беше победил преди няколко години и за когото се носеха легенди.
Яне мислеше, че камата му ще е готова след няколко дни, но процесът на коване се забави. Той имаше усещането, че Хусам се е наговорил с ковача. Само така можеше да си обясни това, че вече десет дни оръжието му не беше готово. Една сутрин, когато Хусам отново дойде и подкани Яне да се събужда, за да ходят да се борят, българинът каза: