- Да - отново потвърди Яне.
- Добре тогава - каза ковачът. - Трябва обаче да ви завържем очите.
- Защо? - Яне беше учуден. Беше очаквал, че човекът ще дойде при него.
- Налага се.
Яне не беше доволен, но явно така трябваше. Същият калфа, който преди малко беше заминал нанякъде, сега завърза очите му и провери да не би отнякъде да има пролука и Яне да може да вижда. Българинът беше искрено учуден. Беше попаднал в непознат град, приятелят му го беше изоставил по толкова загадъчен начин, а сега щяха да завържат и очите му. Защо? Чувстваше се уязвим и изумен от нещата, които се случваха около него. Не знаеше какво става. Дали всичко това беше, за-щото се беше съгласил да се види с човека? Ако знаеше, че ще му се
Ill том “Хайдут
631
VIглава “Йерусалим”
случи всичко това, нямаше да се съгласи. След като завързаха очите му, калфата поведе Яне. Българинът внимаваше да не се препъне и да падне. Ръката на калфата беше силна и твърдо го подкрепяше. Личеше си, че това е ръка на ковач. Вървяха толкова дълго, че на Яне му се стори, че го водят в друг край на града. Всъщност можеше през цялото време просто да го въртят в кръг. Яне не знаеше. По някое време почувства отварянето на някаква ниска, дървена, паянтова врата. Разбра това, защо-го мъжът натисна главата му, за да се наведе. Защо беше нужна цялата тази тайнственост? После се движеха по някакъв тесен коридор, който постепенно се снишаваше. Влязоха в някакво помещение. Ако можеше да вярва на наклона, който бяха преодолели, намираха се под земята. Мъжът отвърза превръзката на очите му. Яне се огледа. Намираха се в не много високо помещение. Входът, който беше зад гърба му и от който току що беше влязъл, нямаше врата, а беше закрит от плътна завеса. Това не беше завеса, а по скоро дебела, плъстена черга. Подобна черга преграждаше стаята и представляваше стената, към която беше обърнат с лице Яне, а и калфата. Това, което направи най-силно впечатление на българина, беше, че в помещението нямаше нито един прозорец, а само няколко светилника разсейваха мрака. Това още повече засилваше усещането му, че се намира под земята.
След като огледа помещението, Яне тъкмо се канеше да попита калфата къде е човекът, но той му направи недвусмислен жест да мълчи. Двамата останаха така дълго време, но нищо не се случваше. Изведнъж, в близост до Яне, като че ли гласът идваше изпод земята, някой попита:
- Кой си ти?
Гласът беше спокоен, но някак силен и дълбок. Яне подскочи, не беше очаквал, че може толкова близо до него да има човек. Скоро разбра, че гласът, който чуваше, е на човек, който стои зад завесата.
- Ти кой си? - веднага, за да се защити, попита българинът.
От другата страна на завесата не се чуваше никакъв шум. Яне се ослушваше. Искаше да разбере къде точно се намира човекът. Беше свикнал да вижда хората, с които разговаря. Вместо отговор след малко иззад завесата отново прозвуча въпросът и то без никаква разлика в интонацията.
- Кой си ти?
Яне разбра, че няма избор и реши да отговори. В края на краищата това не беше тайна.
- Аз съм Яне Боляров.
Зад завесата не последва никаква реакция.
- Името ти ми е непознато. Имаш ли друго име?
- Нямам друго име.
- Значи не си Човекът с многото имена?!
Токораз Memo
632
Ятаган и Меч
- Какво? - Яне не разбираше за какво говори гласът. Какъв беше този Човек е много имена? Яне беше изумен. Защо беше тази тайнственост? Сега, вместо да говорят за камата, говореха странни неща, които Яне не разбираше.
- Защо искаше кесиджийска кама? Ти кесиджия ли си?
Яне беше помолил ковача да не разгласява, че оръжието му е кесиджийско, но явно това вече се беше случило. Българинът не отговори на въпроса. После гласът продължи да говори, а нещата все така оставаха неразбираеми за Яне.
- Предсказанието говори за това, че Мъжът, освен кесиджия, трябва да бъде и пехливанин. Ти пехливанин ли си?
Яне беше объркан. Откъде гласът зад завесата знаеше, че е кесиджия и пехливан? Но и това можеше да има обяснение. Сигурно Хусам беше разказал, че Яне е башпехливан. Сети се е какво удоволствие той му “пришиваше” етикета “най-добър пехливанин за всички времена”. Сигурно думите му бяха стигнали и до човека, живеещ в тази дупка.
- Откъде знаеш за камата, която си поискал да изкова? Виждал ли си я наистина?
Най-накрая разговорът тръгна в посоката, в която Яне беше очаквал. Сега той реши да отговори, но пък не знаеше какво да каже. Не искаше да говори е непознат за Велко Кесиджи. Какво да прави? Не знаеше какво да каже.
- Камата!? Къде си я виждал? - попита отново гласът.
Яне се сепна.
- Видях я у един човек.