- Тази кама не е случайна! Кой беше човекът?
Яне се чудеше какво да отговори. Не искаше да споменава името на Велко. Всъщност Велко беше мъртъв, той беше убит от брат си. Какво можеше да се случи? Яне помисли още малко, а след това каза:
- Велко Шейтанов.
- Шейтанов - повтори гласът зад завесата и повече нищо не каза.
Калфата отново завърза очите на Яне и го поведе. Докато ходеха,
българинът мислеше трескаво. Целият разговор, който беше провел е човека зад завесата, пораждаше учудване в него. Какво беше станало? Защо беше тази загадъчност? Какво беше разбрал човекът?
Колкото повече вървяха, толкова у Яне се затвърждаваше усещането, че поне е разбрал с кого беше говорил. Не можеше да има съмнение, това беше самият ал-Хадад. Ето защо никой не беше сигурен в нищо, що се отнася до него. Когато отвързаха очите му, той отново стоеше в двора на ковача. Сбогува се с майстора. Той нищо не каза за пари или за заплащане, затова Яне се качи на гърба на Аракс и тръгна. Въпреки че
Ill том “Хайдут
633
VI глава “Йерусалим
бяха обикаляли много из Дамаск, едва намери обратния път към сарая на Джаулджуйлия. Хусам го очакваше с нетърпение, но нищо не го попита. Яне му показа меча и камата.
- Тази вечер баща ми отново ще даде зимает в твоя част, башпехливан ефенди!
Яне беше щастлив. Утре щеше да продължи пътешествието си. Отиде да види льо Комб. В последно време не беше имал време да говори с него.
- Утре смятам да продължа пътешествието си - каза Яне.
- И аз искам да те придружа - каза льо Комб.
Яне подозираше, че французинът иска да го придружи само за да си върне парите, затова каза:
- Ще ти върна парите, които ти дължа! Искаш ли да дойдеш?
- Да, ще дойда!
Българинът беше учуден.
- Да, но аз съм решил да продължа пътуването си към Йерусалим. Преследвам човек, който отвлече едно момиче и аз трябва да я освободя - Яне каза всичко това на французина, въпреки че беше предупреден от Хусам, че ниският мъж, със смешния костюм, е шпионин.
- Аз трябва да отида при емира Фейзула.
- Искаш отново да влезеш в пустинята ли?
- Трябва.
- Аз не искам за нищо на света да влизам повече в пустинята!
Яне знаеше, че Йерусалим е един от трите свещени града на мюсюлманите и беше сигурен, че именно това е мястото, където може да засече пътя на Кара Мустафа и Ирис. Трябваше да внимава за Кая. Кара Мустафа беше тръгнал на поклонение, така че задължително трябваше да посети Йерусалим, а също и Медина, и Мека. Ако трябваше, щеше отново да влезе в пустинята и да стигне до Мека. Реши да тръгне за Йерусалим, тъй като приятелят му Хусам му беше казал, че Кая се е отправил именно натам.
Двамата говориха още дълго и уточниха всички въпроси по пътуването. Хусам искаше да продадат берберските кончета, но Яне настояваше да ги запазят. След това двамата слязоха в голямата зала, защото вечерта вече беше настъпила. Когаго влезе в залата, Яне отиде до бащата на Хусам, поздрави го най-горещо, благодари му за чудесния прием и го уведоми, че на другия ден смята да тръгне. Бащата на Хусам изрази искреното си съжаление, приятелят му също. Докато всичко това продължаваше, за учудване на Яне, в салона влезе ковачът. Яне изтръпна. Сети се за мистичната среща днес. Откакто се беше върнал, той не беше говорил с никого за това, което му се беше случило, макар да знаеше, че Хусам тръпне да узнае.
Токораз Memo
634
Ятаган и Меч
Присъствието на ковача на пиршеството сковаваше Яне, но той нищо не можеше да направи. Домакинът го беше поканил. Все пак се опита да се държи по-хладно с него. Може би човекът беше дошъл да получи своето възнаграждение. Той обаче като че ли не разбираше за дистанцията, която Яне искаше да наложи, а непрекъснато се сближаваше с него. Смееше се, тупаше го по рамото… Яне се дръпна и тогава мъжът съвсем се приближи.
- Бяхте ми поставили задача и аз я разреших!
- Какво? - Яне беше изумен. Не си спомняше каква задача беше поставил на ковача. - Каква задача? - все пак успя да промълви.
- Как каква? Нали ме помолихте да помисля по въпроса с куршума, как да не пробива, а да изхвърля човека…
- А, да, сетих се!
- Елате утре сутринта при мен, за да ви покажа!
Яне кимна. Той щеше да отиде, но от одеве това почти не го интересуваше, друго нещо го вълнуваше. Кой беше онзи, при когото го бяха завели и що за странен разговор бяха провели? Беше сигурен, че калфата е уведомил майстора си за всяка дума, казана при ал-Хадад.
Не знаеше как да попита, затова каза:
- Нали няма да го пробвате върху мен?
- Ако искахме да ви убием, ако се налагаше, вече отдавна щяхте да сте мъртъв! - каза съвсем сериозно мъжът и изведнъж усмивката изчезна от лицето му, а очите му етанаха сиви като стомана. Яне също го гледаше все едно във всеки момент щеше да скочи срещу него.