- И как щеше да стане това? - предизвикателно попита Яне.
- Просто щяхте да изчезнете.
Яне се ядоса. Допреди малко искаше да избягва мъжа, но сега вече едва се сдържаше.
- Ако той беше казал, вече отдавна нямаше да ви има!
Яне не можеше да повярва на ушите си. Не му харесваше тонът на човека и това, че животът му зависи от някой, който има толкова голяма власт и сила. Той беше воин и беше свикнал сам да решава съдбата си. Добре че в този момент се намесиха домакините и разделиха мъжете, които всеки момент щяха да се сбият. Яне беше хванал дръжката на камата, която майсторът му беше изковал.
- Не вади тази кама напразно, тя е много стара! - промълви ковачът.
Яне не можеше да разбере как така камата е стара, нали беше изкована само преди няколко дни? Сега обаче той нямаше време да се замисли върху думите на ковача.
Гощавката трябваше да продължи, но настроението на всички мъже беше развалено. Ковачът се извини и си тръгна рано. Яне също се от
Ill том “Хайдут”
635
VI глава “Йерусалим
тегли. Съжаляваше, че беше допуснал чувствата му да го водят и беше развалил вечерта на домакините си, а по този начин ги беше и обидил.
Седеше в стаята си, милваше мощния врат на Буря и гледаше пръските на фонтана. Утре щеше да тръгне на път, а се чувстваше толкова добре тук. После се сети за трите китаба, които искаше да напише. Преди да си легне се сети за песента. Дали в момента пишеше още един куплет от нея? Как да постигне безсмъртие? С какво ли щяха да го запомнят хората и дали въобще щяха да го запомнят?
На сутринта, още преди слънцето да е изгряло, двамата с льо Комб вече бяха готови за пътуването. Сбогува се горещо с приятеля си. Той му подаде тежка кесия, пълна с жълтици. Яне се закле да му ги върне. Бащата на Хусам също беше станал рано да ги изпрати. Буря тичаше наоколо и по всичко си личеше, че е щастлива, че тръгват.
Двамата вървяха из калдъръмените улици на Дамаск. Изведнъж, за учудване на льо Комб, Яне се отклони от пътя, по който бяха дошли и по който трябваше да напуснат Дамаск, и тръгна из някакви тесни улички. След това навлязоха в още по-бедни квартали, в които нямаше дори калдъръм. На льо Комб му беше много трудно, защото за неговия кон бяха навързани поводите на още три коня. Най-накрая Яне спря своя великолепен арабски жребец пред ниската ограда на една ковачница. Там, къ-дето беше пещта и се ковеше желязото, постройката нямаше една стена, така че французинът можеше да вижда всичко, което ставаше вътре.
Яне отиде до ковача. Миналата вечер беше прекалил и сега искаше да си извини на майстора.
- Извинявай! - каза Яне.
- Ти също! Ела да ти покажа!
Двамата тръгнаха. Отстрани на ковачницата имаше направено чучело от парцали.
- Имаш ли пищов? - попита ковачът.
Яне бръкна в силяха си и извади пищова, който му беше подарил Кара Тозю.
- Зареди го!
- Зареден е - каза българинът и му го подаде.
Без никакво церемонене, мъжът вдигна пищова и без да се цели, изстреля куршума в чучелото. Яне видя как куршумът премина през парцалите и попадна в каменната стена на ковачницата.
- Куршумът, макар и от олово, е много тежък и бърз, затова пробива човека. Гледай сега! - като каза това, човекът показа един чертеж на Яне. Там се виждаше как оловното топче на куршума, вместо да е пълно с олово, е празно.
- Какво, кух куршум? - попита Яне.
Токораз Memo
636
Ятаган и Меч
- Да. Така той ще е по-лек и ще е нужен по-малко барут, за да го изстреля. Освен това ще е по-мек и когато попадне в тялото, няма да го пробие, а ще се смачка и ще изхвърли човека назад, като по този начин ще направи много по-големи поражения.
Докато говореше това, ковачът беше взел подадения му от Яне фи-шек и беше отсипал малко по-малко от половината барут. След като натъпка фишека в цевта на пищова, подаде топчето на Яне. То беше от олово, но не беше толкова тежко, колкото това преди малко.
Когато беше готов, майсторът насочи пищова към чучелото. След това натисна спусъка. Макар пред очите му да се вълмяха кълба дим, от цевта на оръжието, все пак Яне успя да види как някаква сила прекърши кола, на който беше поставено чучелото. Тази сила не изтръгна, а направо прекърши кола, след което запрати чучелото в каменната стена.
Яне беше потресен от силата на изстрела. Не можеше да повярва, че само едно кухо оловно топче може да предизвика толкова различен ефект.
- Може ли и аз да заредя и да изстрелям един фишек?
Яне се чувстваше щастлив. Майсторът беше решил проблема, който толкова време го беше мъчил. Сега той искаше лично да се увери в това. Извади джепане от силяха си, отсипа половината барут от фишека, а след това внимателно го натъпка в цевта. После взе подаденото му от ковача топче и го постави в цевта. Майсторът сигурно беше направил знак на своите калфи и чираци, защото. когато вдигна очи, Яне видя как няколко от тях набиват ново чучело в земята. Те го сложиха точно до кола на старото. За да е сигурен в силата на изстрела, българинът отстъпи няколко крачки назад. Искаше да провери дали силата ще е толкова голяма и от по-голямо разстояние.