- Топчето е по-леко и му е нужен по-малко барут, а се изстрелва по-бързо. Така и точността е по-голяма. Опитай! Опитай! Не се притеснявай, отстъпи още малко назад!
Яне се прицели и стреля. Ефектът отново беше същият. Разкъсаното на парцали чучело отлетя и със сила се удари в каменната стена. Вече два кола стърчаха пред очите на Яне.
Сега беше важно да разбере как да прави топчетата кухи, за да може да продължи да се възползва от откритието на ковача. Не искаше, когато кухите топчета свършат, да се окаже, че не може да си ги направи сам.
Майсторът му разказа как да лее кухи топчета, а след това му пусна още четири в ръката. Трябваше да се направи специален калъп. Яне не разбра много добре как трябва да стане това, но щеше да го измисли, когато му се наложи. Сега трябваше да тръгва. Предстоеше му дълго пъ
тешествие.
Ill том “Хайдут
637
VI глава “Йерусалим”
Яне се сбогува с майстора и се обърна да си ходи. Льо Комб го чакаше отвън на улицата. Той не каза нищо, макар да беше видял всичко. Така двамата напуснаха Дамаск. Тук Яне за пръв път отново се беше почувствал човек. Беше почувствал уважението на Хусам и неговия баща, както и на пехливаните в Дамаск. Тук майсторът ковач му изкова кесиджийската кама.
Докато премисляше всичко това, двамата напуснаха града. Мислите му го отдалечаваха от льо Комб. Буря го следваше по петите, отзад яздеше французинът, а за неговия кон бяха вързани трите берберски коня. Въпреки че сами по себе си представляваха странна група, те не предизвикаха вниманието на хората, тръгнали към Йерусалим. Наближаваше Великден и Яне разбра това по потока богомолци, който се беше насочил към свещения за християните град. Хората се стичаха от всички посоки на света. Имаше богомолци от далечната и студена Русия, от всички краища на Империята, където живееха християни, имаше и местни сирийци-християни.
Хадж беше намерил почва и в християнството. Той се изразяваше в поклонение и посещаване на Светите земи. Това бяха няколко града: Назарет, Витлеем, но най-вече Йерусалим, където се бяха случили по-вечсто от събитията, описани в Евангелията. Християните, още от времето на кръстоносните походи, бяха свикнали да посещават Йерусалим и така да бъдат по-близо до местата, в които е живял техният бог. Така се смяташе, че в духовен аспект всеки християнин съпреживява и повтаря това, което е преживял Исус, и по този начин получава опрощение на греховете, точно така, както Божия син е бил опростен от своя Отец. Но докато Христос е поел върху себе си греховете на всички - родени и още неродени хора, поклонниците можеха да получат опрощение само за собствените си грехове.
Върволиците от кервани пречеха на Яне и льо Комб да се движат по-бързо. И дори да се опитаха да бързат, скоро установяваха, че трябва да намалят. Те разбраха, че няма смисъл да се борят с потока хора, както няма смисъл да се бориш с течението на могъща река, затова се сляха с общия поток, тръгнаха със скоростта на поклонниците и изчезнаха сред пъстрото множество.
Това беше добре, защото станаха незабележими. Така щяха да влязат прикрити в града, но пък после щеше да им попречи да открият хората, които преследваха.
След няколко дни Йерусалим се изправи пред очите им. Яне беше разочарован и в първия момент отказа да повярва, че това е Небесният град. Той си го представяше много по-голям. Всъщност Йерусалим бе
Токораз Memo
638
Ятаган и Меч
ше много по-малък от Истанбул и въобще не можеше да се мери по големина и пищност с него. Той беше построен на няколко хълма, в суха местност, обграден само тук-там от горички с редки вековни маслинови дървета. Това беше Йерусалим. Още докато приближаваха града, Яне забеляза цветните потоци, които, като в бездънна яма, се вливаха в града.
Множеството около Яне се състоеше от най-различни народи. Всички те идваха от север. Имаше сърби, българи, гърци, дори карамански християни*, арменци и грузинци, перси-несторианци. Яне знаеше, че католиците, тоест християните от Западна Европа, също посещават Йерусалим в деня на Великден. Може би те не се движеха в този поток. От юг трябваше да дойдат християните от Светите земи, коптите и етиопските християни. Яне гледаше множеството, оформено на потоци, които се вливаха в Йерусалим, и изпита чувството, че принадлежи към един голям свят. Това беше светът на християнството. Нямаше съмнение коя е истинската и най-голяма религия в света. Всички тези хора, които идваха от най-различни краища на света, идваха до тук, водени от вярата в Христос. Самото им присъствие тук беше доказателство за могъществото и правотата на християнството. Яне се замисли за това, че християните в България са принудени да живеят под сянката на полумесеца и сълзи изпълниха очите му. Той трябваше да направи нещо. Трябваше да се бори, за да може България да бъде свободна и християнска.