Ill том “Хайдут
67
I глава “Боляровия хан
разбуди целия манастир. Имаше две възможности - да търси някакъв страничен вход, предназначен за прислугата, или да събуди хората само от една килия. Той приближи до манастира и реши да действа по втория начин. Нямаше време да търси друг вход. Взе в ръка няколко камъчета и насочи вниманието си към един прозорец от втория кат. Яне вече беше идвал с дядо си до Араповския манастир и дори познаваше проигумена Пафнутий и един от младите попове, който се казваше Инокентий. Именно те бяха дошли да осветят черквата и да водят в нея литургиите. Той знаеше, че монасите живеят на втория кат, а пазачите пандури и прислужниците са на първия кат. Не искаше да се забърква с пазачите, а знаеше, че ратаите нямат право и власт да му отворят вратите. Затова се насочи към втория кат. Внимаваше много, загцото под прозорците на книжниците имаше голям пчелин и гледаше да не събори някой кошер.
Знаеше горе-долу къде се намира килията на проигумена. Преброи прозорците, помоли се да не е сбъркал и започна да хвърля камъни по един от тях. Мина доста време преди сънената глава на някакъв монах да се появи на прозорчето.
- Кой е там? - попита монахът.
- Търся проигумена Пафнутий - шепнешком каза Яне.
- Кой го търси? - пак попита човекът от прозореца.
- Казвам се Яне Боляров.
- Яне, ти внукът на Коста Боляров ли си?
- Да, аз съм.
След малко малката врата на главната манастирска порта се открехна.
- Яне, ти ли си бе?
На вратата се показа Пафнутий. В ръката си носеше свещ, която го осветяваше.
- Какво става? Какво търсиш тук толкова късно?
- Имам нужда от помощ.
- От какво се нуждаеш?
- Можете ли да дойдете да ми помогнете?
Пафнутий беше облякъл расото си и така двамата направо тръгнаха. Монахът на няколко пъти попита накъде отиват, но Яне беше твърде притеснен, за да му отговори. Монахът отказа да нагази във водата и така двамата обиколиха малко и прекосиха барата през един мост, който се намираше съвсем близо и свързваше манастира със селото. През цялото време проигуменът носеше в ръката си свещ. Когато наближиха до мястото, Яне помоли Пафнутий да прикрие светлината, така че никой да не може да ги види. Стигнаха на мястото. Яне се огледа. Там където трябваше да бъде тялото на човека и вързаният кон нямаше никого. Припряно потърси наоколо. Наоколо нямаше човек или кон. Спря за