Токораз Memo
640
Ятаган и Меч
бението си. Тя се наричаше хаджийска.
Освен ризата, в ръката си всички държаха завивки, постелки и храна за два дни. Те бяха завити в еднакви бохчи.
Пътуваха пеша два дни до Мъртво море, а после половин ден до мястото, където преди хиляди години Свети Йоан Предтеча беше помазал с вода Исус и го беше провъзгласил за Месията и за Син Божи.
Както вървяха богомолците, изведнъж Яне усети, че се приближават до реката. Тя не се виждаше зад високите части на гората, но той усещаше мириса й с носа си.
След като стигнаха до река Йордан, всички отново бяха покръстени с вода. Изкъпаха се, облечени само с бялата риза, а после се върнаха, за да присъстват на блестящата Великденска церемония, разиграваща се в черквата “Божи гроб” в Йерусалим.
От река Йордан наляха вода в стъклени шишета. По-късно тя щеше да се използва като лекарство. За да докажат, че са получили водно кръщение във водите на реката, всички си купиха ерусалим. Ерусалимът беше едно от доказателствата, че притежателят му е хаджия. Той представляваше мушамен плат, върху който грубо бяха щамповани сцени от Страшния съд или събития от живота на Христос.
Преди това, на Богоявление, Йерусалимският патриарх хвърли дървен кръст в морето. Победителят щеше да събира дискос*. Яне се хвърли в морето, но не беше най-добрият плувец и скоро се върна. Льо Комб искрено се забавляваше, като показваше как Яне е пляскал като куче, подобно на Буря, която плуваше до него и как двамата щели да се удавят. Тълпата беше обзета от еуфория и възхищение, затова дискосъг бързо се напълни.
Най-накрая настъпи денят, за който Яне толкова време беше мечтал. На Великден цялото множество се отправи към черквата “Божи гроб”. Това беше огромна черква, достроявана през вековете. Яне знаеше, че отначало християните започнали да обожествяват пещерата, която Йосиф Ариматейски купил и предоставил на учениците на Исус, за да поставят в нея тялото на Сина божи. Те го поставили върху каменен фундамент и го завили с плащеница**. Тази плащеница и досега се предаваше, като наследство на савойските крале.
Отначало пред пещерата бил построен параклис, който бил оформен като вход на пещерата. По-късно над самата пещера бил издигнат параклис и така тя и днес се намираше вътре в него. По-късно различни
* лис кос - този, който е извадил кръста, обикаля из хората с кръгъл меден съд и събира лепта
**Днес собственик на плащеницата, която е известна като плащеницата от Торино, е Симеон Сакскобурготски, който, по майчина линия, е наследник на савойската династия. Наскоро обаче той я дари на Ватикана.
Ill том “Хайдут
641
VI глава “Йерусалим
те християнски черкви бяха изградили параклиси и храмове наоколо. Най-накрая всичко това било “вкарано” и покрито в една огромна базилика. Отвън помещението беше огромно, но вътре все още бяха запазени параклисите и черквите, които бяха останали под купола на базиликата. Тук все още се намираше и параклисът с пещерата, който сега беше под пода на базиликата. Тъй като не можеше да се влиза в пещерата, отгоре беше прокопана дупка, която беше скрита с голям и дебел джам. Отстрани гой беше обкован със сребро, което беше във формата на слънце с дебели лъчи. Хората, които посещаваха “Божи гроб”, задължително поглеждаха през прозорчето и го целуваха.
Яне влезе в базиликата навръх празника само благодарение на това, че беше много добър пехливанин. Със себе си той успя да вкара и льо Комб. За това, че влизат вътре, за всеки човек трябваше да се платят по пет алтъна. Парите плати льо Комб. Вътре черквата беше препълнена до краен предел. Имаше представители от три по-малки християнски общности. Това бяха етиопци, копти и яковити. Всички те стояха на точно определени места. Коптиге бяха с меден цвят на кожата. Етиопците бяха с черни като абанос кожи и бели дрехи, подобни на арабските. Те бяха най-шумни, смееха се и се подиграваха с останалите посетители. Няколко от тях се бяха покатерили по гладката повърхност на няколко колони и оттам разказваха на другарите си какво виждат. Якобитите сигурно бяха евреи, защото бяха с бяла кожа и дълги къдрави бради. Освен тях вътре присъстваха и представители на трите големи християнски православни секти и най-вече гърци. Не малка беше групата и на православните руси, католици и арменци. В двора на базиликата, из улиците на града и около храма, множеството беше неизброимо. Всички те опитваха да влязат вътре. Яне и хората в храма чувстваха този натиск. Яне беше купил за себе си и за спътника си сноп с 33 жълти свещи, които не само бяха привързани и смачкани една към друга, а бяха и усукани. Броят на свещите символизираше годините, които Христос е преживял на земята сред хората, преди да бъде повикан при своя отец. С тези свещи трябваше да поеме пасхалния огън. Това беше така наречения нематериален огън или на арабски ритуалът се наричаше Нура*.