645
VI глава “Йерусалим
та. Льо Комб беше решил и не искаше да вземе своя документ за това, че е хаджия. Яне обаче се радваше. Той гледаше грамотата си и му ставаше приятно. “Дядо, дядо, къде си сега да ме видиш?! Твоят внук вече е хаджия! Хаджи Яне, ще казват хората и ще се извръщат след мен! Ще мълвят: В годината 1710, когато хаджи Яне посетил Йерусалим…”
Това беше най-радостният ден в живота му, но по някое време настроението му се помрачи. Грях имаше новият хаджия и сега се сети за него. Спомни си как беше причакал хората, които се връщаха от поклонничество. Там, до Козбунар, ги бяха нападнали и откраднаха конете им. Тогава беше решил, че целта да проследи Ирис и Божура си заслужава и той беше погазил правата на бедните хора. Сега обаче мислеше по друг начин. Беше посегнал на свети, мирни хора. За съжаление нищо не можеше да промени. Не можеше да открие хората, да върне конете им, ниго дори да се извини. Този грях щеше цял живот да му тежи. Яне се опита да не мисли за това, но някаква част от него се чувстваше гузна и тя остана да му нашепва за тази случка.
После се сети, че дядо му го беше заклел да се погрижи за черквата, която бяха издигнали и нямаше да е истинска черква, ако в нея няма света икона. Откъде, ако не от Йерусалим, можеше да вземе и освети икона за черквата? Това беше най-светият град за християните. Тук можеше да намери нужната икона. Трябваше да се погрижи за това.
Сутринта по светло се прибраха в манастира. Яне провери конете, а после двамата с льо Комб се прибраха в стаята си. Веднага прегледа оръжията си. Преди да тръгнат за “Божи гроб”, предвидливо беше оставил меча и пищова, а беше взел със себе си само кесиджийската кама. След това легна, но не можеше да заспи. Беше поставил пандахуса си при сру-салима, светата вода от река Йордан и грижливо сгънатата бяла риза. През прозорчето вече навлизаше светлина и той много добре виждаше нещата. Посегна с ръка и за пореден път взе пандахуса. Прочете го отново. Вече беше хаджия. После разгърна ерусалима. Бавно прекарваше поглед през религиозните сцени и лика на Исус Христос. Замисли се. Беше сигурен, че християнството е единствената истинска религия. Този ден по безспорен начин си беше доказал това. Източното православие беше най-истинското и силно сред християнските секти. Всъщност Яне знаеше, че и източното православие се смята за секта. Но сега, като съпостави различните течения в християнството, се убеди, че източното православие е най-доброто и безспорно най-близо до Бог. Католицизмът, макар да беше много по-агресивен и много повече да се намесваше в живота на хората, не беше така близо до началото на християнството и до Бог.
Той се замечта. Трябваше да се бори за една чиста християнска България. Христос трябваше да надделее над исляма и над самозвания про-
Токораз Memo
646
Ятаган и Меч
рок Мохамед. Кой беше Мохамед? В какво вярваха турците и арабите? Те се молеха на Сатаната. Мохамед беше Антихрист. Яне се сети за хората, които мразеше толкова много. Това бяха еничарите. Те бяха страшни хора, без сърца, вяра и религия. Единствените турци, от които се страхуваше, това бяха еничарите. Всъщност еничарите дори не бяха турци. Яне мразеше турците, защото са мюсюлмани, а еничарите бяха по-лоши и от тях, защото бяха християни, които са заменили вярата в Исус Христос с измамната вяра на Мохамед. Те бяха по-лоши и от Сатаната. Те бяха кучетата на войната. Кръволоците на султана. Отворената им паст се нуждаеше непрекъснато от прясна кръв, която си доставяха чрез битки и девширме.
През следващите дни градът постепенно започна да се изпразва от хора. От християнски той промени облика си и отново стана мюсюлмански. Яне и льо Комб останаха да спят в “Свети Никола”. Скоро повечето стаи на манастирската страноприемница се изпразниха. За да не си губят времето, а и защото имаха голямо любопитство, Яне накара льо Комб и двамата обиколиха всички библейски места в Йерусалим и околностите. Посетиха Западната стена на овните, през която някога Прероденият Христос щял отново да се върне в Йерусалим. Сега тази порта с два свода беше зазидана. Гетсиманската градина, където Юда предал Исус, все така си беше в околностите на града, а старите възлести стебла на маслините потвърждаваха, че те са същите, между които са ходили Исус и неговите ученици. Докато бяха в Йерусалим се случиха няколко труса, които обаче не развалиха настроението на двамата поклонници. Двамата посетиха Голгота - мястото на разпятието и мястото, където Света Елена бе намерила Честния кръст. Посетиха и гробовете на Никодим и Йосиф Ариматейски.
Яне беше щастлив. Това, че имаше какво да прави, много му помагаше. Освен да обикаля и да разглежда, той търсеше и икона. Един ден я откри. Светецът покровител на техния род беше Свети Георги. Тук, в Светите земи, този светец не беше толкова популярен и мина много време преди да открие икона с неговия облик. Иконата го грабна от първия момент, в който я видя. На нея беше изобразен светецът-воин покровител на небесното войнство. Той яздеше красив бял дорест кон, който се беше вдигнал на задните си крака. Конят беше толкова изправен, че като че ли заплашваше всеки момент да се катурне назад. Свети Георги беше облечен в златни доспехи, проблясващи от слънцето. В ръката си държеше дълго копие, което беше проболо главата на змея. Тялото и опашката на грозната твар се бяха сгърчили и увили около копието. Мъртвото животно беше прегърнало копието, като че ли молеше за прошка и признаваше превъзходството на оръжието на светеца. Цялата