Ill том “Хайдут “
647
VI глава “Йерусалим
икона беше изрисувана със злато. Освен доспехите на светеца, златна беше и сбруята на коня, дори околните скали бяха оцветени в златно. Яне се прехласна по иконата още от първия момент, в който я видя. Това беше икона, достойна да стои в тяхната черква. Всички от рода щяха да се гордеят е нея. Всеки посетител щеше да остане без дъх, пред такова великолепие и толкова злато. На този фон само ламята беше изрисувана в тъмнозелен цвят и стоеше като грозно петно във великолепната творба. Това сигурно беше направено нарочно, за да може змеят да е като противовес на светеца и белия му кон. Какво ли би казал Инокентий. ако видеше иконата? Дали би му харесала? Яне си спомняше за желанието на своя приятел да нарисува най-страшните чудовища и змейове на света. Дали този змей щеше да му хареса?
Яне се уговори с човека и купи иконата. Тя беше много скъпа и българинът пожертва голяма част от парите, дадени му от Хусам. Не знаеше дали иконата е толкова скъпа заради златото, е което беше рисувана, или всички са толкова скъпи. Сега, след като даде парите, иконата му стана още по-скъпа, защото, когато дадеш пари за нещо, то става скъпо за теб, но когато отделиш парите в недоимъка си, тогава то се превръща в безценно за теб. Той обаче чувстваше, че трябва да я вземе. Това беше по-силно от глада, бедността и всички рационални обяснения. Беше стигнал дотук. Бог го беше отвел до Йерусалим и оттук трябваше да купи иконата за черквата. Това беше предопределение. Бог искаше Яне да купи тази икона. Той не се интересуваше какво смята Яне, дали я харесва, дали после ще гладува и как ще се върне обратно. След като Бог искаше така, Яне купи иконата. Дори не можеше да се пазари за цената. Иконата не беше обикновена вещ, тя беше свята. Явно Бог й беше поставил такава цена не за да се пазари, а за да я купи. Яне се довери на божията милост. След като Бог искаше да купи иконата, той щеше да я купи, а Бог щеше да намери начин да го върне обратно в Българско.
Яне не знаеше как е редно да се купи икона, дали трябва да се освети и как да я съхранява и пренася. Отнасяше се е нея като е най-ценната вещ, която е имал и смяташе, че това сигурно е достатъчно.
Вечерта Яне облегна иконата на стената. Тя беше изрисувана върху дебело дърво и беше поставена в красиво украсена дървена рамка, която също беше позлатена. Когато извади иконата и я постави върху плочките на пода, стаята на манастира се освети. Иконата излъчваше някакво сияние. Яне я гледаше като омагьосан. После се сети, че Василка му беше казала, че е змей. Какво можеше да означава това? Дали той не беше това гърчещо се тяло? Яне много пъти беше мачкал главите на змии и знаеше как те, по същия начин, увиват гъвкавите си опашки около крака, който ги тъпче. От одеве, вместо да гледа златото на доспехите на светеца или бе
Токораз Memo
648
Ятаган и Меч
лия му буен кон, Яне се взираше в тъмнозеления цвят на чудовището. Там погледът му като че потъваше в дупка. Той гледаше люспите на чудовището, изписани е черна боя върху тъмнозеленото му тяло. В това същество имаше някаква дълбочина, която повличаше и него надолу. Докато светецът и конят му олицетворяваха силата, мощта, властта, но всичко това някак повърхностно, нарисувано плоско, силата на дракона беше в древността, в някаква мистичност и дълбочина. Това не беше привидната сила, а силата на знанието, на това да си бил свидетел. Този змей сигурно беше някакво прадревно чудовище, свидетел на самото сътворение на света. Сигурно беше от времето още преди Адам и Ева да бъдат изгонени от рая и въобще да има хора. Василка му беше казала, че е змей. Това означаваше ли, че той има в себе си духа на змея, че притежава древна душа, която е различна от хорските души? После се сети как старицата го беше накарала да прескача къпини и как като саламандър се беше озовал в огъня, но нищо не му беше станало. Кожата на гърба му настръхна. Като че ли усети нечие чуждо присъствие в стаята. То беше могъщо и толкова силно, че той го усети като тласък в гърба, който щеше да го събори на земята. Яне усещаше как се докосва до разбирането за това какво е змей. Това беше силата на древността, той беше продължение на род на змейове. Дали начинът им на борба не беше също спомен от онази древност? Дали не е била дар за рода му от самия Бог, от времето преди да има хора? За това ли Яне имаше предчувствия и те се оказваха верни? Ето какво означаваше предчувствието! То идеше от някакъв друг свят, който пронизваше този свят и му даваше предимство.