Еледаше иконата и разбра. Досега винаги беше смятал, че Свети Георги е техният покровител. Той - борецът със змейове, победителят, олицетворяваше християнската религия, която се бори с невежеството и силата на древните езически богове, които се олицетворяваха от змея. Винаги беше смятал, че неговият род е покровителстван от светията и че те, подобно на него, трябва да громят агаряните чуждоверци и езичниците. Сега обаче Яне разбра нещо друго. Думите на Василка му помогнаха за това. Целият настръхна. Всъщност силата на техния род се криеше в древността. Може би черпеха тази сила от езическите вярвания на българите. Яне дори не знаеше какви са те. Сигурно и пехливанската им борба идеше от там. Техният род бяха змейове, а не християни. Той не беше Свети Георги, а змеят. Яне погледна увитата около копието опашка и му идеше да изсъска. Всички християни щяха да искат да го убият. Затова, за да се скрие змеят, се правеше на Свети Георги. Техният род бяха змеят, който се беше скрил зад християнски облик, затова светецът беше техен покровител. В иконата и в историята беше кодирано знанието за змея и само това беше формата, под която змеят мо
Ill том “Хайдут
649
VI глава “Йерусалим
жеше да присъства върху християнската икона. Това беше тяхната икона. но не заради Свети Георги, а заради змея. Те не бяха християни и не бяха Свети Георги, а бяха змеят. Сега, когато Яне прозря всичко това, разбра още по-ясно защо трябваше да постави иконата в черквата на Болярови. Неговите наследници трябваше да разберат същото, което той току що беше разбрал. И сигурно не всички от гях щяха да имат силата да приемат и прозрат това. Яне се чудеше дали баща му и дядо му знаят това, което той беше разбрал. Сигурно не. Сигурно и много от неговите наследници нямаше да имат силата да го разберат или да си го признаят. Но той успя да го разбере. Някой ден, някой негов наследник, щеше също да го разбере и да осмисли съществуването им.
Яне беше потънал в толкова дълбок размисъл, че беше забравил за французина. През следващите вечери той постоянно се взираше в иконата и като че ли потъваше в нея. Гледаше я така все едно, че гя му говори и беше точно така. Оставаше така, вперил поглед в нея, с часове, а мислите му се въртяха все около змея. Сега много неща започваха да му стават ясни. Откакго беше прозрял това вече виждаше много по-ясно нещата. Всичко, което му се беше случило досега, се нареждаше по един много по-смислен и дълбок начин. Освен че му ставаше ясно кой е, откъде произлиза, каква е неговата същност, пред очите на Яне се изясняваше и това какво да прави в бъдеще и как да използва силата, която притежава.
- Какво има в тази икона, Яне? - попита го един ден льо Комб. Явно на французина му беше направило впечатление, че българинът изпада във вцепенение, когато гледа иконата. - Молиш ли се?
Яне искаше да му обясни, но не намери думи как да направи това. Как да разкаже на французина кои са Болярови? Как да му обясни за вещерката Василка, за Велко Кесиджи, за това какво е змей? Трябваше да отведе французина в Родопа планина, там, в могъщите гънки на древната твърд, той можеше да усети всичко и тогава думите на Яне биха добили смисъл. Само там той можеше да разбере това, което Яне изпитваше и прозираше, но иначе нямаше как да му го обясни. Не можеше оттук французинът да усети древността на произхода му. Той трябваше да види бръчките и сухите напукани ръце на дядо му, да се срещне с правдивите и прости хора в Боляровия хан, да види всичко това, което Яне е виждал и то през неговите очи и да преживее всичко, което той бе преживял. Не можеше да обясни всичко това, затова само кимна и каза:
- Моля се.
Колкото повече забележителности посещаваха, толкова повече Яне започна да се замисля за мисията си. Какво беше станало с Кара Мустафа и Ирис? Къде се намираше Кая и дали още го търсеше?
Токораз Memo
650
Ятаган и Меч
Една вечер, съвсем случайно, както двамата е льо Комб се прибираха от среднощно посещение на една кръчма, се сблъскаха със стар познайник на Яне. Българинът не можеше да го сбърка. Яне беше пийнал малко повече и залиташе, като си говореха е льо Комб на висок глас. След като Кая мина покрай тях и ги изгледа, само за миг българинът изтрезня. Кая не ги позна, той беше твърде зает е някаква своя задача, но Яне веднага го позна. Огромното тяло на башпехливанина не можеше да се обърка дори в мрака на Йерусалим. Освен това Яне беше научен да познава хората по техните движения и след като веднъж се е борил с един човек, никога вече не можеше да го забрави.