- Сега те спят на площада пред нас - продължи башпехливанинът, който също имаше длъжността паша. Яне беше чувал за длъжността паша от най-ранното си детство, но наскоро Хусам му беше казал откъде идва това име. Според него паша можело да идва от персийски или от турски. Ако е от персийски, е от па-и шах, което означава “от потеклото на шаха”, а ако е от турски, произлиза от титлата баш ага, която се променила до паша.
- Ще ги нападнем! Не искам да ги убивате, поне момчето, не! Ето, вземете тези дървени пръчки! Сложете тези черни качулки върху глави
Токораз Memo
652
Ятаган и Меч
те си! Нс искам никой да споменава и думичка, докато нападаме! Не бива двамата да разберат, че сме турни! Нека си мислят, че сме някакви еврейски конекрадци!
“Пехливаните на Кая щяха да нападнат някакви хора. Имаше ли това връзка с него? Какви бяха тези хора? Защо щяха да ги нападнат? Защо беше нужен целият този маскарад? Защо Кая, който беше паша и любимец на султана, не се обърнеше към официалните турски власти?” - всички тези мисли занимаваха мисълта на Яне и му попречиха да види началото на нападението. Сигурно площадът, на който бяха хората, беше съвсем наблизо, но двамата нямаше как да се приближат повече. Мъжете нахлузиха черните качулки на главите си, стиснаха в ръка подадените им дървени палки и се втурнаха напред в мрака. На кръста на всеки един от тях висеше сабя или ятаган.
В следващия момент Яне беше разкъсван от предпазливост и желанието да види какво става и кои са нападнатите мъже. Отначало се чуваха само тихи шумове от борба, но след малко се чу отчетливият звук от сблъсък на острие в острие. Машинално Яне посегна към силяха си. В себе си носеше меча, пищова на Кара ‘Гозю и кесиджийската кама. Пищовът беше зареден така, както ковачът от Дамаск го беше подучил - с кухо топче, и чакаше да бъде използван. Яне машинално хвана меча в дясната си ръка, а в лявата стискаше дръжката на пищова. Искаше да се приближи още малко, за да види кои са хората, които турските пехливани нападаха. Сега, вече като държеше оръжията си в ръце, на Яне му дойде смелост, той напусна сигурността на прикритието си и излезе на калдъръмения път. Ходеше бавно и скоро битката се разкри пред очите му. Макар да беше тъмно, очите му бяха свикнали и той виждаше всичко много добре. Някакъв мъж, някаква черна сянка, участваше в странен танц. Всички нападатели се бяха скупчили около него, но мъжът не беше обграден. Като танцуващ дервиш той се въртеше и непрекъснато се движеше между нападателите с черните качулки. Отначало Яне не различаваше добре какво става, но после разбра. Мъжът беше въоръжен с два ятагана. Той ги държеше едновременно, като всеки беше в една от ръцете му и така се дуелираше - едновременно с двата ятагана. Яне беше потресен. Това беше някакъв дяволски танц. Как така човек може да се бие с два ятагана едновременно? Досега никога не се беше сещал за това и не беше чувал човек да може да прави това. Кой беше този дяволски мъж? Вниманието му беше привлечено изцяло от този мъж. Доколкого можеше да види, той беше изключително добър с ятаганите. Яне изпита желание да кръстоса меча си с двата ятагана на майстора воин. Той стисна дръжката му. Дали неговото оръжие щеше да изпревари двата ятагана на мъжа?
Ill том “Хайдут
653
VI глава “Йерусалим
В този момент някои от нападателите го видяха, така както си стоеше с меча в ръка, и се обърнаха към него. Отначало Яне не ги видя, за-щото вниманието му беше изцяло обсебено от мъжа с двата ятагана. Яне следеше действията му и изпитваше искрено възхищение. Той беше голям майстор. В битката не изпълни нито едно грешно движение. Всяко негово движение носеше смърт.
“Кой беше този Явуз Чилик? Къде беше чувал името му?” - Яне все още не можеше да се сети.
Сега обаче вниманието му трябваше бързо да се прехвърли върху връхлитащите го мъже. Те се бяха втурнали към него и размахваха оръжия над главите си. Яне не ги виждаше добре. Те бяха облечени с черни дрехи и все още с качулки. Той изчака още миг. Срещу него тичаха двама. Отзад сигурно идваха и други, но сега те не бяха важни. Когато го приближиха достатъчно, за да може да ги различава, Яне вдигна пищова и гръмна в гърдите на първия човек. Ефектът беше поразителен и го впечатли. Макар да очакваше нещо подобно, Яне беше изумен. Силата на изстрела беше много голяма. Тя спря тялото на тичащия срещу него човек, вдигна го във въздуха и го изхвърли назад, събаряйки тичащите след него хора. Сега трябваше да се бърза. От това зависеше животът им. Яне се обърна и видя льо Комб. Мъжът стоеше с широко отворена уста. Той също беше потресен от това, което беше видял. Яне го обърна и го побутна. Льо Комб се сепна и бързо разбра какво става. Двамата се затичаха. Не знаеха къде се намират. Скоро Яне различи портата. “Прелетя” през нея, без да спира или да се оглежда. Пазачите явно бяха инструктирани да задържат портата отворена. Те не успяха да разберат какво става, а и нищо не знаеха. Тук вече Яне знаеше всяка уличка и веднага се отправи към манастира, където бяха отседнали. След като влязоха в манастира, льо Комб потърси отговори на въпросите си, но Яне нямаше време за това. Вместо да се качи горе в стаята, гой свърна към оборите. Там го чакаха Аракс и Буря. Кучката много се зарадва. Тя завъртя голямата си рунтава опашка и го удряше с нея. Яне залости вратата и се сви в тъмния ъгъл. Льо Комб опря гръб в стената до него. Макар да беше тъмно, Яне бавно започна да чисти и зарежда пищова. През цялото време си мислеше за това, в което бяха участвали. Картината от случилото се все още беше пред очите му. По някое време льо Комб каза: