- Какво беше това страшно оръжие?
Явно льо Комб все още беше впечатлен. Яне си спомни, че французинът беше видял изстрела на пищова още в Дамаск. Явно тогава той не беше разбрал какво става или беше помислил, че е стрелял с пушка.
- Пищов.
Токораз Memo
654
Ятаган и Меч
- Не беше обикновен пищов. Аз пищов съм виждал.
Яне зареди оръжието и отново постави в него кухо оловно топче.
Тази вечер останаха така. Яне не мигна. Той очакваше във всеки момент нападение. Преследвачите обаче явно бяха загубили следите им, но това не означаваше, че няма да ги търсят. Яне знаеше, че те няма да се откажат. Беше сигурен, че е положил мъртъв поне един от нападателите. Другите нямаше да им простят това и нямаше да ги оставят на мира. В този ден Яне говори с монасите и се разбраха двамата с льо Комб да се хранят в манастирската магерница. Така нямаше да им се налага да излизат от манастира.
След това започна голямото чакане. Двамата заживяха с ритъма на манастира. Те ставаха, хранеха се и живееха с монасите. Яне не пропускаше литургия и служба. През останалото време гледаше иконата със змея. След като измина една седмица, двамата с льо Комб започнаха да се упражняват. Яне искаше французинът да му показва работа с меч, а той го учеше на борба. Льо Комб постоянно питаше за тайната на пищова, но българинът не забравяше предупреждението на Хусам, че може да е шпионин. По някое време дребният мъж започна да му показва един много интересен начин за водене на бой с оръжие. Двамата се дуелираха, като държаха по две оръжия. В едната ръка държаха меч и ра-пира, а в другата льо Комб имаше кинжал, а Яне - кесиджийската кама. Двете оръжия, в ръцете на българина, бяха много добре изковани. След намесата на Дамаските майстори ковачи мечът беше станал още по-доб- ре балансиран. Скоро Яне се научи да работи с двете оръжия. Двете се преплитаха, допълваха и заместваха по един съвършен начин. Льо Комб също беше изумен от качествата на оръжията и уменията на Яне. Дока-то се упражняваше по този начин, Яне непрекъснато си спомняше вечерта на нападението и това как мъжът се беше бил с ятаган във всяка една от ръцете си. Още тогава беше изпитал ужас. За такова нещо Яне дори не беше чувал, но разбра, че няма да може въоръжен само с меч да се изправи срещу човек с два ятагана. Сега Яне беше по-спокоен, въпреки че не беше лесно да се дуелираш едновременно с две оръжия и да мислиш за двете си ръце по време на битка.
Останаха в манастира “Свети Никола” още три седмици. Цял месец се свираха като мишки в дупката си. Най-накрая една сутрин Яне реши двамата да тръгнат и да се измъкнат от тази дупка.
- Така ще се разкрием - каза льо Комб. - Защо решихте точно тази сутрин да тръгнем?
Яне усещаше, че трябва да тръгнат. В него се беше събудило онова чувство, което не беше изпитвал от толкова много време. То го подтикваше да тръгнат, но не само. Това смътно предчувствие го принуждава
Ill том “Хайдут
655
VI глава “Йерусалим
ше да бързат, като че ли можеха да закъснеят и да изпуснат нещо важно. Яне се поколеба дали да се вслуша в този свой вътрешен глас. Спомни си килията в Диарбекир, където за пръв път го беше изпитал. Сега реши да му се довери. Досега то никога не го беше подвеждало.
Чудеше се как да обясни на льо Комб какво го кара да тръгнат, но се отказа и продължи да приготвя багажа си за тръгване. В един денк прибра кожената кесия, дадена му от Хусам, сгъна и ерусалима, пандахуси, шишенцето със светена вода от река Йордан и хаджийската риза. Най-отдолу беше поставил най-ценното - иконата на Свети Георги. В силяха, който слагаше направо над бялата арабска дреха, беше втъкнал меча, кесиджийската кама и пищова. Така препасан и въоръжен, той завърза багажа за едно от берберските кончета, а сам оседла и яхна Аракс. Буря махаше весело с опашка. Льо Комб го следваше без никакъв ентусиазъм. Французинът като че ли беше забравил за намеренията си да посети шейх Фейзула. Той оседла и яхна друг от берберските коне, а останалите ги поведе на повод след себе си.