Ill том “Хайдут”
657
VI глава “Йерусалим
след което продължи по една тясна уличка навътре към града. Дали можеше само двамата мъже да пазят Ирис и да дебнат за Яне? Льо Комб се приближи до Яне.
- Какво ще правим? - попита той.
- Ще изчакаме малко, за да видим какво ще стане.
Двамата зачакаха. Керванът вече беше готов за тръгване. Камилите бавно се изправяха. Мъжете ги побутваха с пръчки в ръце, за да станат. Вече наближаваше обяд и мъжете явно искаха да тръгнат на път преди обед. Някакъв мъж отиде да говори с водача на кервана. Той беше висок, облечен в различни дрехи, по скоро турски или кюрдски. Яне само го погледна, а после насочи вниманието си към двамата съгледвачи. Те нещо се сбутаха и сочеха към същия мъж, който досега беше гледал. Яне отново погледна към него, но той вече не стоеше срещу водача на кервана. Огледа се. Търсеше го с поглед. Мерна го само за миг. Мъжът “потъна” в някаква странична тясна уличка. Един от съгледвачите го последва. Другият се затича по същата уличка, по която преди малко беше тръгнал Кара Мустафа. В следващия момент мъжът, който беше разговарял с водача, отново говореше с него. Очите на Яне постоянно шареха и той не можеше да види лицето му. Докато двамата говореха, керванът бавно потегли. Камилите лениво, някак забавено, се измъкваха през градската порта на Йерусалим. Когато и последната камила напусна портите на града, Яне и льо Комб изчакаха още малко и излязоха след тях. Керванът се движеше бавно. Яне запомни водача на кервана и камилата с къщичката. Сега трябваше да помисли как да вземе Ирис. Не можеше да повярва, че Кара Мустафа беше пуснал момичето само. Беше толкова близо до това да я освободи. На входа попита стражите накъде е тръгнал керванът. Разбра, че маршрутът му е към Мека. Всичко беше ясно. С конете те бяха много по-бързи от кервана. Трябваше да го изпреварят и да го следят, а след това да издебнат момент, в който да действат.
Яне разказа всичко това на льо Комб. Французинът беше изумен. Той въобще не можеше да допусне, че такава е целта на Яне. След като разбра, че трябва да спасят някаква жена, която е била отвлечена от турски големец, Льо Комб следеше кервана с намръщен поглед.
- Керванът е голям, двамата нямаме никакъв шанс да го нападнем! Сигурно всички са хора на пашата и са въоръжени до зъби! - каза французинът.
- Знам, че е капан - съгласи се Яне.
Яне знаеше, че двамата с французина нямат никакъв шанс, ако тръгнат да нападат кервана. В него имаше поне три дузини въоръжени мъже, но той даже нямаше намерение да го нападат. Яне смяташе да се промъкне до кервана, като приложи техниките на кесиджиите и да освободи момичето, без въобще да вдига шум.
Токораз Memo
658
Ятаган и Меч
- Аз се познавам с един от водачите на джейхините - каза льо Комб.
Яне вече беше напълно сигурен, че французинът е шпионин.
- Ако искате, да го помолим за помощ?
Първоначално Яне мислеше да откаже, но после се замисли, че като открият липсата на Ирис, мъжете от кервана ще го проследят. Всички те бяха опитни керванджии и араби, прекосявали стотици пъти пустинята и познаващи я като роден дом. Сигурно щяха да го догонят и смъртта да го застигне още тук, в пустошта. Яне помисли още малко. Не беше лоша идея да използва нападение на арабите, като прикритие, а той да си свърши работата. Така щеше да осуети всякакво преследване, а и следите щяха много да се оплетат и Кара Мустафа, дори да искаше, нямаше да може да ги проследи.
Аракс с нежелание навлизаше в пустинята. Той явно помнеше глада и жаждата от предния път. Яне също не искаше да минава отново оттук, но нямаше избор. Отначало пътят се виеше между планините и мъжете пътуваха към Мъртво море. До вечерта Яне прие предложението на льо Комб. Двамата трябваше да действат колкото се може по-скоро. Колкото повече керванът навлизаше в пустинята, толкова шансовете им да вземат Ирис и да се измъкнат живи намаляваха.
На другата сутрин двамата мъже разговаряха и решиха французинът да се отдели и да потърси помощ от джейхините. Той взе със себе си само един кон. Така щеше да се придвижва по-бързо. Мъжете бяха взели със себе си храна и вода. Яне продължи да следва кервана от далечно разстояние. Той не ходеше отзад, защото се притесняваше, че ако след кервана тръгне група с Кара Мустафа или Кая, ще се окаже между тях. Това беше още една причина Яне да бърза. Той подозираше, че скоро към кервана ще се присъедини група, водена от Кара Мустафа или Кая. Тогава щеше да стане още по-трудно да си върне Ирис.
Яне с учудване откри, че никой не пази момичето. Като че ли в кервана никой не подозираше за нейното присъствие и не й обръщаше внимание.