Той следеше кервана отстрани. Първата вечер Яне легна и се загледа в изцъкленото звездно небе. Даде си сметка, че е сам в пустинята. Не знаеше къде точно се намира. Беше запомнил само едно нещо от картата, която льо Комб му беше начертал върху пясъка. Ако искаше да се върне, трябваше да върви на запад. Там някъде бяха библейските земи и Средиземно море. Храната му не беше много, а водата му щеше да стигне за още четири-пет дни. Единият мях беше за него, а другите пет беше определил за конете. Французинът не му беше казал дали наблизо има кладенец или оазис, така че не можеше да разчита на друга вода. Керванът все още се движеше сред пресечените каньони на планините. Те изглеждаха точно така, както рисуваните ги рисуваха на иконите.
Ill том “Хайдут”
659
VI глава “Йерусалим “
След няколко дни керванът излезе в откритата пустиня. Тя беше хълмиста, но не пясъчна, а каменна.
В следващите дни Яне все така се движеше покрай кервана. Следеше го отдалеч. Тъй като керванът беше много по-бавен от него, Яне си позволяваше да спи до късно, после е лекота го настигаше и изпреварваше. Аракс беше великолепен кон. Берберските кончета също се справяха добре. Макар жегата да я мъчеше, Буря също се чувстваше добре и ходеше из пясъка, като че ли бяха на разходка. Най-накрая се изправи пред безбрежните вълни на пясъчната пустиня. Докъдето поглед стигаше, бяха все безкрайните пясъчни хоризонти. Всичко беше проникнато от него и тук той беше пълноправен господар - пясъкът, който скърцаше под краката му.
След няколко дни льо Комб се появи. Със себе си водеше група войн-стващи джейхини. Те изглеждаха страховито. Главатарят им говореше на някакъв странен език, който Яне не разбираше.
- Какво казват? - Яне попита льо Комб.
- Те много мразят ятеибехите и ги наричат с най-обидното за арабите определение “крадци на камили”.
- Керванът от ятеибехи ли е?
- Едва ли.
- Тогава защо говорят за ятеибехите?
По някое време към льо Комб се приближи главатарят на бандитите, който започна да говори нещо.
- Обещах на джейхините да им платя, за да дойдат с мен.
- Какво?! - изуми се Яне. - Обещал си им пари, за да дойдат да нападнат кервана и да вземат целия му товар като плячка!
- Нямах избор.
- Но, как?!
- Трябва да съберем пари и да им дадем сега, защото иначе лошо!
Яне усети притеснението в гласа на французина. Двамата се спогледаха. Яне разбра, че трябва да платят на бандитите, иначе щяха да станат тяхната първа жертва. Българинът бръкна и извади кожената кесия, която му беше дадена от Хусам. Искрено съжаляваше, че се беше съгласил да повикат бандитите на помощ.
Главатарят прибра кесията на Яне и всичките пари на льо Комб. След като ги обраха по този толкова нагъл, но все пак легален начин, двамата се огледаха с най-глупавото изражение на света. Яне се чувстваше обран и много обиден. Той мислеше, че бандитите ще бъдат много по-сговорчиви и че ще синхронизират с тях нападението си. Това обаче не се случи. Мислеше си още, че бандитите, след като цял ден бяха яздили, ще поискат да си починат, но и това не се случи. Те запалиха малки
Токораз Memo
660
Ятаган и Меч
огньове, хапнаха и зачакаха. Лагерът на Яне беше доста далеч от мястото, където нощуваше керванът. Освен това беше зад няколко големи дюни, така че нямаше опасност огньовете да бъдат забелязани. След това вместо да легнат, бандитите оседлаха конете си. Яне поиска от льо Комб да ги спре, но французинът не успя. В очите на арабите се виждаше блясъкът на хищните птици, миг преди да нападнат. Погледите им бяха сиви и студени, като че ли не виждаха нищо пред себе си. Льо Комб се опита да поговори с тях, но арабите не го слушаха. Те се готвеха за битка и щяха да нападнат веднага.
След като не успяха да ги спрат, единственото нещо, което Яне и льо Комб можеха да предприемат, беше да се приготвят и ге за битка. Яне осъзнаваше, че за джейхините животът на Ирис и историята, която льо Комб им беше разказал, нямат никаква стойност. Те щяха да нападнат, да убиват безразборно, независимо мъже или жени. Сигурно биха убили Ирис, без да им трепне окото. Яне осъзнаваше, че дори техният живот няма никаква стойност за бандитите. След нападението те също нямаше да са в безопасност. Щяха да бъдат само в тежест на джейхините, а и щяха да станат свидетели, които могат да ги нредадат.
В този момент друга мисъл се появи в главата му. Той беше показал на джейхините къде е керванът, беше им казал всичко за техните навици и сега бандитите нападаха, но той ги беше насочил към невинните хора от кервана. Когато приближиха, главатарят на джейхините направи знак на своите бойци. Те слязоха от конете и започнаха да дебнат. До льо Комб и Яне беше прикрепен по един от воините бандити. Главатарят беше обяснил, че трябва да ги пазят, но Яне знаеше, че задачата им е съвсем друга. Те трябваше да внимават двамата мъже да не направят някаква глупост. Яне беше сигурен, че ако се опита да извика и да предупреди хората от спящия керван, веднага в гърлото му щеше да се опре острието на арабската кама на мъжа. Друг беше въпросът дали мъжът нямаше да бъде с прерязан гръклян преди него, от неговата кесиджийска кама, или с прегризано гърло от Буря. Арабите бяха оставили оръжията му. Сигурно мислеха, че Яне и льо Комб ще се включат в нападението. Льо Комб не беше въоръжен. Българинът даже нямаше намерение да убива невинните керванджии. Той искаше да спаси Ирис и нямаше да навреди на нито един невинен човек, но всъщност той щеше да бъде виновен за смъртта на много от тях. Когато приближиха мястото, на което стануваше керванът, главатарят на бандитите направи знак на своите хора да обградят лагера. Яне веднага разбра, че бандитите или ще пленят хората от кервана, или ще ги избият до крак. Потръпна, защото се досещаше какво ще последва.