Токораз Memo
664
Ятаган и Меч
не бяха почивали през цялата нощ. Тогава Яне го видя. Учуди се как досега не го беше забелязал. Вдясно от тях, разкъсвани от маранята, се извисяваха палмите на оазис.
Той посочи натам и каза:
- Оазис! Хайде, льо Комб, оазис, да ходим!
Изумен, льо Комб погледна в посоката, в която гледаше Яне, но там не виждаше нищо.
- Това не е оазис, мосю Яне.
- Но, аз го виждам!
- Това не е истина! Привижда ви се! Виждате мираж!
- Мираж? Какво е това?
Въпреки че французинът настоя да не тръгват, Яне искаше да се убеди. Вървяха дълго, но примамливото видение все повече се отдалечаваше от очите им. Яне скоро разбра, че влиза в смъртоносен капан. Льо Комб непрекъснато му говореше. Той знаеше, че всяка грешка в пустинята може да е фатална. Скоро Яне разбра, че вместо да се връща назад той все повече навлиза в пустошта. Всичко това можеше да бъде пагубно за тях.
Яне се замисли. Всъщност животът не е ли едно непрекъснато преследване на миражи? Всеки човек живее в свой свят и вижда реалността със собствените си очи, но пречупва нещата, които вижда, през себе си. Така двама души могат да живеят един до друг, но да виждат съвсем различни неща, макар и на едно място, да живеят в различни световс. Това си мислеше Яне, след като се довери на льо Комб и го остави той да ги води. Французинът тръгна по най-прекия път към Йерусалим. Изминаха целия път в мълчание. На няколко пъти на французина му се наложи да смени коня си, защото конят, който беше яздил, окуця. Не знаеше дали това беше станало, докато беше препускал към джейхините, при нападението или след това.
Ирис вече се държеше сама за седлото на коня си, но все още не беше добре. През целия ден тя не промълви нито дума.
Когато слънцето се спусна зад хоризонта, Яне направи знак на льо Комб да спрат. Всички бяха изтощени до краен предел. Ирис не издържа и се свлече върху горещия пясък. Яне се втурна и я подхвана. Вдигна я на ръце. Тя беше толкова лека. Двамата запалиха огън. Яне извади всичката храна, която беше успял да вземе със себе си. Взе един мях и изми лицето, ръцете и краката на момичето. Тя беше толкова хубава! Беше му приятно да се грижи за нея! Ръчичките и пръстчетата на краката й бяха толкова малки и фини!
Когато пак отвори очи, Яне се приближи до нея и каза:
- Ирис, аз съм!
Момичето го гледаше учудено. Личеше си, че не се сеща кой е.
Ill том “Хайдут
665
VI глава “Йерусалим
- Аз съм Яне. Баща ти и майка ти те повериха на мен и ме заклеха да се грижа за теб и сестра ти. Помниш ли Божура и баба Василка? Помниш ли Козбунар?
- Очите на момичето просветнаха. Някои от познатите думи като че ли разбудиха замъгленото й приспано съзнание.
- Кой си ти?
- Аз съм Яне. Яне Боляров.
- Бате Яне! - момичето явно го позна и протегна ръце към него. Яне я прегърна.
- Не се притеснявай, малка! Облечен съм като арабин, за да не ме познаят. Ще те върна в България. Ще те отведа оттук.
- Бате Яне. Бате Яне… - хлипаше момичето и сълзи потекоха от най-красивите очи на света. Сега тя беше още по-красива. Миглите й се намокриха и залепнаха една за друга, като направиха така, че да изглежда още по-красива. Те пърхаха като пеперуди, а сълзите й късаха сърцето на българина.
От одеве Яне искаше да попита дали Кара Мустафа се е възползвал от нея, но не посмя. Момичето му разказа за това как турският бей я е отвлякъл, как е живяла в Истанбул, после описа пътуването си из Анадола и престоя в Диарбекир. Яне знаеше всичко това, но не я прекъсваше и слушаше внимателно. Разбра, че Кара Исмаил - братът на Кара Мустафа, е областен управител на Диарбекир. За Кая тя нищо не знаеше, нито го познаваше.
- Защо Кара Мустафа те пусна сама да пътуваш и накъде беше тръгнала?
- Него го повикаха в Истанбул, а аз трябваше да стигна до Мека. След това той щеше да дойде при мен.
Яне се учуди.
- А защо те остави сама? Не можа ли да намери хора да те пазят?
- Имаше някой, който да ме пази и да ме следи, но не знаех кой. А ти, бате Яне, как така се срещнахме в пустинята? Ти какво правиш тук?
Яне искаше да каже на момичето, че я е проследил от България до тук, но не го каза.
- Ела тук при огъня, трябва да хапнеш и да пийнеш! Трябва да си върнеш силите, защото ни чака трудно пътуване!
След това Яне повика Буря при себе си. Ирис веднага позна кучката и много й се зарадва.
През гази вечер Яне и Ирис говореха още дълго. Момичето си играеше с Буря. Льо Комб едва сега разбра цялата история. Тъй като двамата говореха помежду си на български, той непрекъснато подпитваше Яне за какво си говори с момичето. Французинът също беше поразен от красотата на Ирис и разпита Яне за това откъде я познава.