Токораз Memo
666
Ятаган и Меч
След като се наядоха добре, напиха се до насита е вода и като поговориха, тримата легнаха да спят. Яне беше щастлив и трудно заспа. Буря беше наблизо и това го успокояваше.
На другия ден вървяха през цялото време. Вечерта изядоха всичко, което имаха. Имаха вода най-много за още два дни. След като се нахраниха, Яне реши да се погрижи за храната през следващия ден. Той зареди пищова с обикновен патрон, препаса меча и кесиджийската кама, взе Буря и отиде на лов. Не знаеше какво точно ще лови, но все нещо трябваше да намери за ядене. Дори в пустинята живееха някакви животни. Той ги чуваше всяка вечер. Знаеше, че в тази пустиня не живеят лъвове и това много го успокояваше. Яне си представяше, че ще лови нещо като чакали, пустинни лисици или пък някаква разновидност на лалугери. Каквото и да е, само да става за ядене.
Льо Комб също искаше да участва в лова, но Яне го остави да пази момичето. Той нямаше никакво оръжие, но Яне не се замисли за това. Когато се прибра от неуспешния лов, Яне беше посрещнат от льо Комб.
- Нападнаха ни! Нападнаха ни! - крещеше французинът, когато го видя да се приближава.
Сърцето на българина се сви. Беше допуснал страхотна грешка. Как не беше преценил, че льо Комб няма как, с голи ръце, да предпази момичето от нападатели. Наистина оръжието му трябваше на него, но поне можеше да остави Буря. Всъщност и Буря му беше нужна. Истината беше, че Яне мислеше, че вече са се отдалечили твърде много от нападателите и те няма да ги проследят чак до тук. Те вече се бяха доближили на ден-два от града и Яне се беше отпуснал. Беше повярвал, че вече са в безопасност. Сега горчиво съжали. Отново му бяха отвлекли момичето. В този момент обаче я видя. Тя водеше в ръце поводите на Аракс и още две кончета.
- Но, какво? - Яне не можеше да разбере какво става.
- Отвлякоха два от конете ни. Обраха ни.
- Кой? - Яне се успокои. Камък падна от плещите му. Попита само за да разбере дали няма да ги нападнат отново.
- Някакви конекрадци!
- Конекрадци?! - Яне съвсем се успокои. - Колко бяха?
После двамата с французина запалиха две факли и отидоха да видят следите. Те бяха само на един човек. Той беше откраднал два от берберските им коне. Буря лаеше настървено в посоката, в която беше изчезнал крадецът.
Тази вечер двамата с льо Комб не спаха добре. Явно и французинът се притесняваше да не би крадецът да се върне, придружаван от други като него. Буря обаче беше спокойна и това даваше увереност и на мъ-
Ill том “Хайдут “
667
VI глава “Йерусалим
жете. Все пак сънят бягаше от очите на българина. Ирис спеше спокойно и това да гледа нея и огъня много го успокояваше. Сега, като имаше повече време, той се зае да зареди отново пищова, но този път отново с кухо топче. Льо Комб го гледаше учудено. Той не можеше да разбере защо българинът, без да е стрелял, непрекъснато презарежда пищова. Той си спомни това, което беше видял и отново попита за тайната на онзи изстрел. За да отклони въпросите му, Яне започна да го пита за техниката на рапирата и така двамата отново минаха през всички техники. Опитът на французина беше от голяма полза за Яне. Той вече имаше нов поглед върху правите оръжия и техните възможности. Беше сигурен, че мечът ще му осигури голямо предимство пред ятагана. Тръпнеше в очакване по-скоро да се прибере, отново да вдигне дружината на кауците и да ги въоръжи с мечове. Освен това пищовът с кухото топче също щеше да им даде предимство. Той щеше да си върне позициите над хайдутите, да върне съкровището, трупано от Вълчан и Велко, а може и точно той да е човекът, който ще доведе тяхната мисия до край. Прииска му се вече да е в Българско. Трябваше да се върне колкото се може по-скоро. Нямаше какво да прави повече тук, загубен сред пясъците.
На сутринта решението беше взето. Тримата отново тръгнаха, но този път Яне повдигна разговора:
- Льо Комб ефенди, аз трябва да продължа и да се прибера по най-бързия начин. Искаш ли да дойдеш с мен в България?
- България - повтори льо Комб. - Аз трябва да остана тук.
- Защо не дойдеш?
- Трябва да остана! Ще продължа към шейх Фейзула!
Яне се сети какво му беше казал Хусам, че Льо Комб е шпионин. Явно задачата му беше да буни духовете на бедуините в Арабия. Тъй като Яне се бореше за това да освободи България и да създаде християнска държава в сърцето на Османската империя, те донякъде бяха съюзници.
- Свикнах с вас и с мисията ви, мосю Яне! Вие ме спасихте и после ми показахте много и различни неща! Според мен вие сте най-добрият борец, когото съм виждал. Ще запомня името ви завинаги, Яне Боляров, и ще помня, че българите сте много добри борци и воини. На всички ще разказвам как оцеляхте, след като ви ужили скорпионът. Някой ден искам да ми дойдете на гости! Аз живея в Париж и се казвам льо Комб. Доминик льо Комб.