III том “Хайдут
75
1 глава “Боляровия хан “
Дочака утрото с отворени очи, вперени в тавана. В следващите дни Пафнутий го посещаваше все така в определеното време. Яне не посмя да му разкаже за приключенията си през нощта, но се опитваше, по това как се държи проигуменът, да отгатне дали двамата мъже са мъртви. Но от поведението му нищо не разбра, явно монасите не бяха мъртви. Кой ли беше “сянката” и защо нападна монасите? Тези въпроси се въртяха в главата на момчето. Вечер, когато излизаше на двора, вече беше много по-внимателен и предпазлив. Мисълта, че “сянката” е някъде там и дебне, го притесняваше. Отначало не смееше да покаже и носа си извън прикритието на арката. Внимателно оглеждаше двора, като че ли искаше пак да види “сянката”, но повече не видя мрачния силует да се прокрадва в двора. Затова пък скоро, два-три дни след нощната случка, отново видя двамата мъже. Не беше сигурен, че са същите онези двама, но и не успя добре да ги огледа, защото, когато ги видя, веднага се прикри. Помисли си, че са същите мъже, защото отново се въртяха около кулата. Явно някаква тайна витаеше около манастирската библиотека. Каква ли беше тя? Какво ли се случваше в този манастир, който трябваше да бъде тиха обител, в която монасите да следват пътя на Бог? Какво беше привлякло “сянката” към манастира?
Двамата мъже отново се въртяха около кулата. Те вървяха и оглеждаха тесните като бойници прозорци на кулата, пълна с книги. По някое време единият повдигна ръка нагоре и посочи на другия към един прозорец. Яне не успя да разбере какво точно му сочи, защото прозорецът се намираше от страната, която не виждаше, но все пак знаеше, че там има прозорче. Какво ли му показваше? Яне ги наблюдаваше много внимателно и във всеки момент очакваше за мерне “сянката” зад тях. Той беше забелязал, че има някаква връзка между двамата и “сянката”. Изведнъж, докато с периферното зрение търсеше дебнещия воин, вниманието му беше привлечено от шум на борба. Той се вгледа в двамата мъже. Те се бореха. По някое време единият вдигна другия от земята и силно го стисна. Това продължи доста време. После двамата се успокоиха и легнаха на земята, като се опитваха да се скрият в ниско окосена-та трева. Те дебнеха някого или нещо, което се намираше в кулата. Двамата мъже останаха така дълго време. Яне гледаше силуетите им и в същото време се опитваше да зърне “сянката”. Така те останаха легнали, докато здрачевината из двора не се разсея и не започна да се развидсля-ва. Тогава изведнъж двамата мъже се раздвижиха и станаха. Единият тръгна към игуменарницата, а другият - към него. Яне се дръпна навътре и се прикри зад една чупка в стената на коридора. Така той спокойно виждаше мъжа, който зае неговото място под арката. В двора вече беше доста светло и сега, скрит в тъмното, Яне успя много по-внима
Токораз Memo
76
Ятаган и Меч
телно да разгледа човека, стоящ в сянката на арката. Ако не грешеше, това беше същият онзи човек, който преди няколко вечери беше писал и беше нападнат от “сянката”. Значи това бяха същите онези двама и те бяха невредими. Скоро от двора на манастира се чу шум. Монасите и прислугата бяха събудени и се движеха из двора. Мина доста време, но нищо не се случваше. Яне вече се чудеше дали да не се прибере в килията си, но изведнъж човекът, който стоеше пред него, тръгна нанякъде. Яне веднага зае мястото му. Мъжът се качи някъде нагоре към манастирските килии. Явно в черквата на манастира течеше сутрешната литургия, защото в двора не се виждаше никакъв човек. След малко Яне чу стъпки над главата си, които слизаха по дървените стъпала. Той се скри и беше готов във всеки момент да се оттегли, ако се окажеше, че човекът е този, който се криеше в арката и ако искаше пак да заеме мястото му. Мъжът наистина беше същият, но той не се насочи към него, а по каменната пътека - към кулата, която с неговия приятел цяла нощ бяха дебнели. Вниманието на Яне се изостри. Не знаеше какво се случва, но беше внимателен. Мъжът отключи вратата на кулата, а после бързо се шмугна вътре. Мина доста време преди да излезе от кулата. Той изглеждаше като че ли беше видял дух или му се беше случило нещо страшно вътре. Отначало вървеше като пиян и се щураше из двора. Така, залитайки, тръгна към него. Още не се беше скрил в сянката на арката, когато отгоре се чуха стъпки на човек, който слизаше по дървеното стълбище. Човекът се насочи към арката, а Яне отново се оттегли в тъмния тунел, прикривайки се зад ъгъла. Мина време. Навън вече беше светъл ден. Яне искаше да се оттегли, но не знаеше как да го направи. Очакваше с нетърпение мъжа, който се криеше под арката, да се махне. На скритото зад ъгъла момче му се струваше, че в подземния коридор вече е много светло и няма как той незабелязано да се отгегли към килията си. Изведнъж, от поведението на човека, когото от одеве наблюдаваше, разбра, че нещо се случва. Скоро чу някакъв глас да вика. Явно човекът не виждаше скрития под арката, защото викаше: