- Какво става? Кой е този? - питаше големият мъж, докато се навеждаше да помогне на новия, току що избран, презвитер.
- Залових някакъв нарушител, но той падна.
В следващия момент отвсякъде наизлизаха монаси със свстилници в ръце. Всички те бяха чули страшния тътен и сега идваха, за да видят какво се е случило. Авторитетният глас на Йосиф ги накара, без да питат повече, да се приберат по килиите. След като това се случи, двамата -Йосиф и Инокентий, подхванаха тялото на момчето и го занесоха в магерницата. Момчето не показваше никакви признаци на живот. В просторната столова, докато Инокентий палеше няколкото факли и камината, Йосиф провери дали момчето е живо. Докато правеше това, той шепнеше някакви молитви. По всичко си личеше, че брадатият презвитер, освен литературната си подготовка, имаше познания и за лечение с билки. След като направи на момчето някакви заклинания, то вдиша дълбоко и се размърда. Инокенти въздъхна с облекчение. Никак не му се искаше първият ден, в който беше избран за презвитер, да бъде свързан с греха за убийство, пък макар и неволно.
- Жив е! - възкликна новият презвитер.
- Жив е! - повтори брадатият мъж. - Кой е той? - попита пак епитропът.
- Казва се Яне и е човек на стария презвитер Пафнутий - отговори Инокентий. *
*епитроп - религиозен мисионер, църковен наблюдател
Токораз Memo
86
Ятаган и Меч
- Каза ли, че го е виждал? - явно Йосиф не беше забравил защо е тук и продължаваше разследването.
- Не, постоянно повтаряше, че е гладен.
- Добре, повикай пандура. който трябваше да пази манастира тази нощ! - заповяда едрият брадат мъж.
Инокентий се обърна и тръгна да излиза от магерницата. Той много добре знаеше, че тази вечер дежурен пандур трябваше да е Петко, но приятелят му беше изчезнал. Той самият му беше поставил задача да отиде да купи агнешки кожи за пергамент от Станимака, но това трябваше да стане на сутринта. Къде обаче се беше запилял приятелят му тази нощ, той не знаеше. Не знаеше и какво прави в килията му този Яне. Инокентий тръгна да излиза не защото смяташе да открие или да търси Петко, а защото му трябваше време да осмисли всичко, което знаеше и да си състави обща картина на положението. Преди обаче да успее да излезе, Йосиф каза:
- Събуди и готвача, да дойде тук да направи нещо за ядене на момчето!
Инокентий изпълни първо тази заръка. Явно Йосиф отчиташе възможността да изкопчи информация от момчето. Той сигурно щеше да го разпитва и затова искаше момчето по-бързо да се съвземе.
Всъщност не толкова действията на Йосиф, а миризмата, която скоро се разнесе из манастирската кухня, накара Яне да се върне в съзнание. С мъка той откри, че цялото тяло го боли. Отначало не си спомняше нито къде се намира, нито кои са хората около него и какво се беше случило. По болката, която изпитваше, отначало му се стори, че много дълго са го били. Скоро паметта му започна да се възвръща. Той си спомни стълбите и падането. Много болка и много удари му се бяха събрали тази вечер. След това разгледа двамата мъже, единият от които много добре познаваше, а скоро откри, че си спомня и другия. Той беше едър мъж, с буйна брада. Когато той му бутна паница с чорба и комат хляб, до носа му достигна миризмата на едрия мъж и той се намръщи, но гладът му беше толкова голям, че веднага, с треперещи от глад ръце, се нахвърли върху яденето.
Двамата мъже доволно гледаха бързо ядящия и давещ се младеж. Скоро той се успокои и започна да се храни по-бавно. Йосиф знаеше, че чорбата няма да е достатъчно хранителна за прегладнялото момче. Затова, още докато Яне сърбаше и гълташе едрите залъци, по негова заповед готвачът хвърли една дебела мръвка в огъня. Из цялата магерница се разнесе миризмата на печено месо. Върху месото готвачът явно наръси някакви билки, защото скоро цялото помещение се изпълни с изкусителна миризма. Макар късно посред нощ, в устата и на двамата монаси се отделяше слюнка. Те също почувстваха глад, когато помириса
Ill том “Хайдут
87
I глава “Боляровия хай
ха уханните билки, смесени с мириса на печащото се, цвърчащо на огъня месо.