Отначало Яне не дъвчеше, а направо гълташе големите залъци. Скоро откри, че гърлото го боли. Големите непосилни залъци го бяха над-рали. Ядеше от топлата чорба и чувстваше как топлината се разлива из тялото му. Постепенно почувства как силите му се възвръщат и започна да яде по-бавно, вече наслаждавайки се на храната. Продължи да сърба от чорбата, но миризмата на печащото се месо все повече го караше да мисли за следващото ястие. Скоро готвачът му поднесе в чиния голямото парче препечено месо. Яне лакомо продължи да яде ароматното месо, което отвън беше доста запечено от допира с нагорещените въглени, а вътре все още се виждаше червената му кръв. Той отхапа първата мръвка и из тялото му се разля божествена наслада. Месо! Толкова вкусно месо никога досега не беше ял! Откога не беше ял хубава храна! Мислено благодареше на двамата мъже. Дядо му винаги беше казвал, че след нещо лошо винаги идва нещо хубаво. Явно лошите неща за тази нощ бяха свършили. Нападнатият от него човек го беше победил и ударил, а после беше дошло и падането. Сега беше щастлив. Месото като че ли му върна облика и характера, които беше загубил в дните, в които беше гладувал. Вътре в себе си Яне призна, чс гладът го беше победил, беше го накарал да се огъне. Сега, когато се наяде, отново върна смелостта и увереността си. Храната като че ли прогони болката от тялото му. Вече се чувстваше по-добре. Двамата мъже говореха помежду си и той беше благодарен за това. Не искаше нищо да го разсейва и да забавя яденето му. Мина доста време преди да изяде цялото парче месо. Накрая на няколко пъти се замисли дали да не си запази част от мръвката, но после реши да не рискува. Не знаеше дали двамата мъже ще му я оставят, затова реши, за по-сигурно, да си я “гушне” в корема. В момента в който спря да яде, коремът силно го присви. Многого ядене, след дългото гладуване и това, че в началото беше гълтал големите залъци, без да ги дъвче, предизвикаха силни болки в корема му. Той се присви с болезнено изражение. Не му стигаше, че всички кости и мускули го боляха, че цицината на главата отново напомняше за себе си с тъпа и силна болка, а сега и коремът… Отначало стоеше присвит и нищо нс разбираше от думите на мъжете, които го питаха нещо. Той махаше с ръка и в този момент готвачът, явно по заповед на по-стария мъж, внесе и постави на масата голяма стомна. Скоро върху дървената маса се появиха и три дървени чаши. Течността в стомната не беше вода, а червено като рубин вино, чиято миризма Яне усети още докато по-младият мъж го наливаше в чашите. Яне пое подадената му чаша и това още повече засили болката в корема му.
Токораз Memo
88
Ятаган и Меч
- Пий! - гласът на брадатия монах не търпеше възражение.
Яне отпи малка глътка. За негова голяма изненада червената течност беше студена и му подейства много добре. След топлата чорба и пържолата, студеното вино беше като балсам за корема му. То като че ли противодействаше и гасеше топлината в него. Това охлаждане го успокояваше и като че ли гонеше болката от тялото му. Отначало той отпиваше малки глътки от режещата течност. В Боляровия хан дядо му имаше специално лозе, което даваше хубаво грозде и от него всяка година той правеше също такова червено вино. Макар сам да не пиеше, дядо му умееше да прави вино, което радваше всички гости на хана. Така, заради доброто гъсто вино, името на дядо му и хана се бяха прочули из цяла Тракия. Гроздето в равнината ставаше по-слабо и не така сочно и силно както това, което растеше по склоновете на Станимака. Лозите искат слънце, каквото в Тракия и в равнината има в изобилие, но и в корените лозата иска да има камък, в който да преплете корените си. Така Станимашкият мавруд беше познат в цялата Империя, но всички знаеха, че няма по-хубаво от манастирското винце. Калугерите бяха майстори в приготвянето на вино, защого пазеха рецептите от поколения. Освен това всички знаеха, че манастирските асми са на най-хубавите места - на склон, на припек и в песъчлива и ронлива почва. Именно на тези места гроздето наливаше сок през цялото лято, зърната се оформяха големи и кръгли, е правилна форма, като топчета. Понякога слънцето така напичаше зърната, че те се пукаха от сочност и захар. Така Бачковския манастир, освен с всичко останало, беше известен и е доброто вино, което го славеше из цялата Империя. Долу, в подземията на манастира, имаше голяма изба с огромни бурета и каци е вино. Една част от виното се пиеше като младо, но не малка част се държеше да отлежава и така година след година, докато не смекчи вкуса си, не се сгъсти и не придобие от аромата на дъбовите бъчви, в които отлежаваше. Сега, като отпиваше от виното в чашата, Яне разбра, че араповското вино по нищо не отстъпва на бачковското.