Асмите на дядо му даваха грозде малко по-леко от тежкия и гъст мавруд, но пък по-пивко и хората го харесваха. То имаше прозрачен червен цвят. Такъв рубинен беше цветът и на превъзходното вино, което в момента Яне пиеше. Течността, макар да беше студена, скоро го загря и цялото му тяло пламна, но в същото време тази напитка, която считаха за нектар на боговете, му даде сила и наистина изгони умората и болката от него. Отначало Яне пиеше на малки глътки, но постепенно глътката му ставаше все по-голяма и по-дълга, а вкусът на виното му се услаждаше. Въпреки че дядо му правеше много добро вино, сам той не пиеше. Баща му също не пиеше и на него му беше забранено да пие.
Ill том “Хайдут
89
/ глава “Боляровия хан
Пехливаните трябваше да бъдат чисти, трезви и силни, а виното правеше човека елаб и мързелив. Пияните хора не спяха вечер, а стояха по кръчми и по цяла вечер можеха само да седят и да пеят. Неведнъж Яне беше виждал пияни мъже. На тях не можеше да се разчита. Те самите не можеха да разчитат на себе си, зашото след като се напиеха, започваха да вършат и да говорят глупости. Така още от дете Яне беше научен, че не е хубаво да се пие. На Коледа или на Великден му позволяваха да пийне малко вино от купичката, която обикаляше масата и от която отпиваха всички, но само тогава. Сега обаче той като че ли забрави думите на дядо си. Течността като горещ метал се разливаше из потрошеното му тяло и го караше да се чувства добре. Тя го загряваше и го правеше лек, като че ли лети. С всяка следваща глътка му ставаше все по-хубаво и по-хубаво. Скоро изпи и втора чаша от виното. То вече не му миришеше на вкиснало, както в началото. Наистина прогони болката от корема му. Скоро започна да чува думите на двамата мъже и им обърна внимание. Те гьрпеливо чакаха този момент.
- Откъде си? - попита Йосиф.
- От околните села - отговори Яне. Не искаше да казва повече, за да не бъде разкрит и издаден по какъвто и да е начин.
- Какво си направил? С какво ядоса турци ге? - продължи да пита старият презвитер.
На Инокентий беше ясно, че презвитерът на Рилския манастир - Йосиф, продължава разследването. Той седеше до него и гледаше как старият му брат извършва разпита и се учеше. Похватите на Йосиф бяха толкова нагледни и изчистени, че току що избраният презвитер изпитваше възхищение от това, което наблюдаваше. Той се възхищаваше на точните въпроси и дълбокия замисъл, с който Йосиф питаше. Понякога на младия монах му се струваше, че въпросите са твърде отдалечени и нямат никаква връзка с делото, но след време прозираше замисъла им и едва не възкликваше от изумление.
Преди Яне да успее да отговори, Инокентий, за да направи впечатление на брадатия презвитер, каза:
- Преследвачите му бяха в манастира и го търсеха. Те останаха тук няколко нощи. Всички бяха турци, което означава, че Яне е вече половин хайдутин. Сигурно се е дигнал срещу някаква неправда. Но това не бяха просто турци, всички те бяха много големи и силни и приличаха на пехливани. Но не бяха и просто пехливани, това бяха най-властните хора, които досега съм виждал. Те бяха горди, личеше им, че са свикнали да командват, като че ли всички бяха паши. Те не са от Румелия и България, такова великолепие и замах, толкова силни и красиви мъже може да има само на едно място в Империята - в Истанбул. По всичко си ли
Токораз Memo
90
Ятаган и Меч
чеше, че мъжете са войници, но не прости кърсердари. Това беше най-странната група, която не само аз, но и всички монаси сме виждали. Главатарят им се казваше Кая, което на турски означава Грамада, Скала, Канара или Голям камък. Този мъж беше наистина страшен. Според мен това беше башпехливанинът на султана, а силните и горди мъже, които го придружаваха, бяха неговата свита.
Яне слушаше изумен. Не можеше да повярва, че младият монах е успял да научи толкова много. Но Инокентий не спираше:
- Откъде башпехливанинът на султана може да те познава и защо те преследва? - попита себе си Инокентий и погледна към Яне. - Ти също си пехливанин.
Сега вече момчето не успя да скрие изумлението си. Това вече беше прекалено. Откъде младият презвитер можеше да знае това? В този момент до него достигнаха следващите му думи и той се успокои:
- Познах, че си пехливан, защото макар и млад, тялото ти е много силно. Освен това, докато те завързвах, усетих силата на ръцете ти, ко-гато се съпротивляваше, а и падането, при такова падане всеки нормален човек щеше вече да е мъртъв, но не, макар и с вързани ръце, ти падна като човек, който е учен на такива неща.
Докато Инокентий говореше, Йосиф го слушаше внимателно. Той се радваше на разсъжденията на току що избрания, лично от него, презвитер. Радваше се, че беше направил този избор. Момчето наистина имаше ясна и чиста мисъл и със сигурност щеше да се справи с управлението на скрипторията. По всичко си личеше, че момчето е ученик на Пафнутий. Самият Йосиф беше негов ученик и сега, в разсъжденията на момчето, откриваше мисълта на стария си учител.