Сега, за да посрещне момчето, цялото домочадие се беше разшетало. Завивките се навиваха около възглавниците и така се отваряше цялото пространство на стаята. Иззад вратата баба му извади една ниска, кръгла, дървена маса. Тя беше от цяло дърво. Държеше се зад вратата, за да не заема място и се вадеше само когато семейството се събираше около нея, за да се храни. За да могат да седят и да се хранят около паралията, така се наричаше масичката, хората сядаха на ниски, малки, трикраки столчета. Сега веднага извадиха и столчетата. Докато момчето се умие и се изтупа от праха по пътищата, дядо му и баща му вече бяха
Ill том “Хайдут
15
1 глава “Боляровия хай “
седнали около паралията, а майка му и баба му приготвяха да го нагос-тят, за да покажат, че не напразно са извадили масичката.
- Сядай, сядай, сине! - каза баща му и побутна към него едно от ниските столчета.
Това движение беше странно и той се учуди. За пръв път те го подканяха да седне до тях. Досега винаги той и брат му бяха сядали от противоположната на мъжете страна, така че от тях ги разделяха жените. Сега, за пръв път, баща му му предлагаше да седне до тях. Той се почувства странно, когато седна до по-старите мъже в семейството. Почувства се някак неудобно, като че ли столчето беше по-твърдо от друг път. Баба му му поднесе една паница чорба и голям сух комат хляб. За гостите в хана се готвеше всеки ден и често част от тази храна оставаше и за вечерта. Тя се запазваше за пътниците, които можеше да пристигнат късно през нощта. Въпреки че досега не чувстваше глад, сега, когато седна и се успокои, и вкуси от приятния аромат на претоплената гозба, момчето огладня. По всичко си личеше, че семейството му с нетърпение очаква да им разкаже за случилото се, но никой не го прекъсна да се нахрани добре. Едва накрая дядо му попита:
- Какво стана? Разказвай!
- Нищо - момчето се чудеше откъде да подхване разговора.
- Кажи, жив ли е брат ти? - майка му не се стърпя и попита направо това, което ги интересуваше.
Друг път това би предизвикало сгълчаване и недоволството на мъжете, но сега те като че ли не забелязаха тази проява на неуважение. Той разбра, че трябва да отговори първо на този въпрос. Даде си сметка, че сам не знаеше какво да мисли. Според него брат му не можеше да е жив. Сам той беше видял и почувствал подводната река. Нямаше човек който да оживее в онзи подземен ад. Но в същото време в него все още живееше надеждата, че може би беглецът е жив. Самият той много добре познаваше коравия характер, силата и гъвкавостта на брат си. Със собствените си очи беше видял как той беше скочил във водопада и как беше оцелял. Онова беше точно толкова невъзможно, колкото да оцелее и в подводната река. Сега той стоеше пред семейството си и не знаеше какво да каже. През целия иът до Боляровия хан беше мислил какво да им каже и дори беше подготвял думите с които да го направи. А сега стоеше като глупак и нищо не можеше да измисли.
- Жив ли е брат ти? - нетърпеливо, отново попита майка му. Тя като че ли усещаше, че синът й е изпаднал в някакво странно вцепенение и искаше да му помогне да излезе колкото се може по-скоро от него.
- Да, не, не знам! - той беше объркан.
Токораз Memo
16
Ятаган и Меч
За да внесе яснота и да разбере объркания отговор на сина си, баща му каза:
- Открихте ли мъртвото му тяло?
- Нс! - този отговор беше много по-лесен за момчето.
- Значи не сте открили тялото му? - продължи баща му. - Тогава защо мислиш, че е мъртъв?
Яне вече се беше окопитил.
- Мисля, чс тялото на бате никога няма да се намери!
При тези думи майка му силно изхлипа и се хвана за сърцето. Явно чак сега тя осъзна мисълта, че след като преди години беше загубила най-големия си син е загубила и средния.
- Какво означава това? - попита баща му.
- Преди да изчезне от погледа ми, брат ми се навря в една дупка. Опитах се да го следвам по петите и да му помогна, но стигнах до ръба на дупката, а там бате го нямаше.
- Къде беше?
- Мисля, че е паднал в една дупка и се е удавил в подводната река, която тече долу.
При тези думи майка му се сви и от нея остана само една сянка. Като че ли някой я беше ударил. Баба му се втурна да я подкрепи, а след това двете излязоха навън. Дядо му и баща му слушаха с каменни изражения на лицата.
- Къде беше тази дупка? - попита дядо му.
- Надолу, по течението на реката.
- Коя река, Сушица или Мечка река?
- Сушица. Малко след Дяволското пръскало.