Когато стигнаха до хана, баща му вече беше довел няколко зидари и строители. Тъй като в близките села в равнината мъжете строяха къщите си от кирпич, не се намираха майстори, които да строят е камък и да съзиждат черкви или манастири. Знаеше се, че най-добрите строители с камък в района са дюлгерите от Бачкьой (днес Бачково). Това беше голямо българско село, намиращо се близо до Станимака*, но нагоре в планината, по течението на река Чая. Там, в недрата на Родопа планина, от хилядолетия се строеше с камък и беше нормално тамошните дюлгери да строят най-добре с камък. Майсторите от Бачкьой, подобно на тези от Самоков, обикаляха и строяха къщи, сараи, черкви и манастири из цялата Родопа планина, а и из цяла България, (виж карта 2, стр. 672)
Сега, когато Яне гледаше мъжете, силните им тела, мазолестите ръце и белите ризи, нямаше съмнение, че това са каменоделци и дюлгери от Бачкьой. Тъй като баща му едва ли беше имал време да отиде до Бачкьой, той сигурно ги беше пазарил в Станимака.
Докато попът и помощникът му бяха заети със службата и осветяваха мястото, където щеше да бъде издигната черквата, вниманието на Яне беше привлечено от дюлгерите. Попът го изведе от съзерцанието му, като го поръси със студена свстена вода, в която топеше чимшир, правейки кръстен знак над главата му. Това накара Яне да се намръщи и да подскочи.
Животът в Боляровия хан беше монотонен и скучен. Гаден, тежък, изнурителен селски труд, от сутрин до залез. Кърска работа до пълно
*Станимака - днес Асеновград, в Боляровия хан казват на Станимака Станимъка
Ill том “Xaitdvm
21
I глава “Боляровия хан
изтощение. Нямаше нищо по-трудно на земята от кърския труд, който отнема цялото време и изцежда всички сили и мечти на хората. Работеше се отчаяно и припряно, като че ли от това зависеше не благосъстоянието, а животът на хората. Кърската работа беше като месомелачка, която смила хората и изхвърля само една изцедена, мръсна и ненужна дрипа. Този труд превръщаше човека в роб и впрегатно животно. Умора? Селяните бяха горди хора и никой от тях не си признаваше умората. Всеки работи до пълно изтощение, защото така е научен от дете, да не се оплаква… работи се до смърт. Почивка? Невъзможно, трябва да се работи! Никой никога не трябва да спира! Тези, които се предават, са обречени. Ще почиваш след като умреш, но докато си жив няма време за почивка! Земята? Тя е най-голямото богатство. Всеки селянин, с цената на мизерия, лишения и глад, се опитва да закупи малко земя, която да прибави към бащиния си имот и така да го увеличи, за да може семейството му да оцелее. Така бяха постъпвали неговите предци, така трябваше да постъпи и той.
Селяните са честни, груби, прями и много силни хора. Тежкият живот ги учеше да живеят просто и да си помагат един на друг. Те притежават житейска мъдрост, на която би могъл да завиди и най-големият мъдрец. Неговите предци, дядо му и роднините му бяха хора, които излъчваха достолепност. Държанието им беше такова, че изискваше уважение и не търпеше никакво възражение. Думата, казана от тях, беше закон. Един поглед беше достатъчен, за да разбереш всичко, което се изисква от теб. Въобще не се стигаше до там нещата да се казват. Неведнъж по-младите бяха поставяни на мястото им само с една дума или жест. Да общуваш с по-старите хора от рода беше награда и Яне осъзнаваше това. Но ге не се държаха дистанцирано и не се опитваха да изглеждат мъдри. Мъдростта беше тяхно естествено състояние. Те работеха наравно с младите, бяха там където и той, но даже не можеше да си представи, че може да е равен с тях. Той винаги помнеше какви са неговите предци. Баща му беше силен и твърд човек, но неговият гняв се разбиваше като вълна в остра скала, когато се срещнеше със собствения си баща. Така той и брат му още от деца знаеха, че ще станат като баща си, но искаха да бъдат като дядо си. Баща му работеше много и често беше на гурбет и по други задачи. Затова в началото дядо му ги гледаше. А и момчетата избягваха да се мяркат пред очите на майка си и баща си, защото те бяха млади, много дейни и винаги им намираха някаква работа. Докато дядо му и баба му бяха подобри и повече ги щадяха. С тях те разговаряха много повече и с удоволствие слушаха техните разкази.
Плодородна беше земята около Боляровия хан. Божията благодат се беше изляла над нея. Както в древните библейски времена, по времето
Токораз Memo