Добре беше отмерил ковачът, като предположи, че нападателите първо тука ще се скупчат. Изчака ги едва ли не да се натъкнат на дулата и чак тогава даде знак за стрелба. Десетина гърмежа бухнаха в гъстото. Пет-шест души окапаха като окосени с един замах. Лютия дим се смеси с рева, като скри и защитници, и нападатели.
— Секирите! Секирите! — надвикваше Станьовият глас писъците, войнствените викове, гърмежите и предсмъртните хъхрения. — Удри, Ганчо! — спусна се той да помогне на младия момък, който се беше счепкал с един мустакат чалмалия, успял да прескочи покрай ръба на зида. Тежката секира потъна в едното рамо на нападателя.
Османлиите щяха може би да пробият отбраната при колата, ако дружината на дядо Петко не беше почнала да жули отстрани. Един момък прибягваше постоянно до мазата, оставяше изпразненото оръжие, вземаше пълно и го подаваше на закрепените в клоните и изправените покрай зида защитници.
— Карайте по Мехмеда! Коня… Коня гледайте!… — мърмореше под мустака си дядо Петко, а му се струваше, че вика, та проглушава ушите на помощниците си. Сам гръмна, но не улучи.
Мехмед изпразни пищовите си в клоните и едно голобрадо ергенче се свлече с жален вик и почна да се гърчи до стъблото на сливата.
— Дай! Подай ми пищова! — вече наистина гласно се развика дядо Петко, пое пищова на ранения момък и пак гръмна към Мехмеда.
Мехмед трябваше да стисне зъби, за да сподави острата болка от разделената отгоре лява китка, с която държеше юздата. Покрай него притичваха изпорязаните с дългите коси, намушканите с вилите и насечените от секирите сеизи, гавази и читаци, а проклетите гърмежи от клоните не спираха, като че там се беше спотаил цял табор. Улицата беше тясна, дуварите високи — ако се забавеха още, щяха и него да претрепят, макар да препускаше нагоре-надолу, за да пречи на точната стрелба и да ободрява нападателите.
— Назад! Отстъпвайте! — викна най-после той, когато и без това беше останал сам до отсрещния плет.
— Ду-у! — сподириха го викове, псувни и нови гърмежи.
Някой дори хвърли камък, който отнесе феса на спахията.
— Помощ! Помощ! — проехтяха изведнъж гласовете на дядо Димитър и Сиромах Петър откъм градината, дето нападаше шайката на Хюсеина.
От оная страна дворът беше разграден на много места и десетина османци ограждаха вече отвътре струпаните до стената защитници.
— Дай насам! Насам, дядо Петко! — викна Станьо и повлече оцелелите защитници на вратника след себе си. Влаха отпрати хората, но остана сам да дебне и варди приклекналата в зимника Димка, която не спираше да пълни поднасяното й оръжие, без да се грижи какво ставаше наоколо й. Майстор Георги и хората му трепеха в другия край ония, що се промъкваха през дворищата.
Ненапразно Станьо железаринът беше наречен Балтията — секирата в ръцете му беше най-страшното оръжие, с което можеше да си служи. Когато я размахна над главата си и полетя, почернял от барута, като разлютен с червен месал бивол — сякаш хала прилетя от торите гилилейски. Срещнаха го с два-три гърмежа, но катб видяха, че не спира хукнаха кой накъде види.
Ала не всички можаха да изпреварят конските скокове на едрия железар.
Притичалата дружинка на Петко Влаха помогна на дядовите Димитрови хора да загащят трима гаджали до стената, гдето ги и претрепаха с тежките стойки на пушките.
Отблъснаха първото нападение на Хюсеиновата орда, но не я прогониха. Неколцина от Мехмедовите гавази се промъкнаха в двора на дядо Петкови и подпалиха сламите, които почваха от плета между тях и Страхилови.
— Димитре! Децата ми изгоряха! — викна дядо Петко към горния дувар, неразбрал в лумналия изведнъж дим какво гореше в техния двор.
Не дочака да дойде подкрепа. Уплашената от пламъците Димка го видя как се спусна да прескочи плета, но един ятаган светна, посрещна го и той падна по гърба си, без дори да изохка.
Дядо Димитър се спусна по гласа на Петко към зимника, гдето Димка оставаше самичка, като забрави в залисията, че беше изпразнил пушката си. Лъскавият гавазин, който съсече дядо Петко, с двама читаци вече прескачаха плета. Дядо Димитър щракна чакмака на празната пушка, но гръм не се чу и тримата нападатели се спуснаха с голи ножове по него. Изведнъж от мазата тресна неочакван от никого гърмеж и гавазинът, който вече замахваше на достиг ятагана си, се спъна и заора в една от изпотъпканите цветни лехи. Дядо Димитър се изсука малко, замахна с празната пушка и ножът на втория читак отхвръкна към черницата. Димка се спусна с пищов в ръката към третия, но той още като видя, че жена тича към него, викна нещо по турски и се мушна в клонака на джанките.