Холиуел свали краката си от масата, стана и прошепна:
— Сериозно говориш, нали?
Дейв кимна.
— Как успя да…
— Провървя ми, Хари. Стари рефлекси и късмет. Ако не бях поддържал форма, щях да съм мъртъв. Необходима ми е помощ.
Хари пусна добре заучената си професионална усмивка, която караше клиентите му да се чувстват по-добре.
— Ще я получиш. Но първо ще пием кафе.
Той заобиколи бюрото.
— Какъвто и да е… проблемът, Дейв, струва ми се, че изисква повече кофеин, отколкото е здравословно да поемем. Отивам да направя кафе.
Хари мина покрай Дейв и се насочи към вратата. Ала не прецени правилно следващия си ход. Ако го бе сторил, Дейв нямаше да забележи стоманения му поглед.
Дейв се наклони наляво. Каната за кафе се разби в облегалката на стола, като се размина на сантиметър от главата му.
— Хари! Какво, по дяволите…
Дейв скочи на крака. Холиуел, с изкривено и почервеняло лице, отстъпваше гърбом към вратата.
— Ти си мъртъв, Елиът! Мъртъв!
Дейв стоеше стъписан, с отворена уста. Нещо направено от киселина и лед се сви в стомаха му.
— Хари…
Холиуел се обърна и избяга.
7.
Дотогава Дейв действаше по интуиция и с не малко късмет, но сега му трябваше план.
Рансъм и хората му бяха професионалисти. Сигурно наблюдаваха асансьорите и аварийното стълбище. Рансъм им бе обяснил как изглежда и как е облечен Дейв. По това време на деня фоайето беше пусто. Веднага щяха да го забележат, ако се опиташе да избяга от сградата.
Изключено бе да поиска помощ и по телефона. Не можеше да се обади нито на приятел, нито на съпругата или брат си. Дори на полицията. Още не. Не и докато не разбереше защо шефът, най-добрият му приятел и неколцина други хора, които дори не познаваше, желаеха смъртта му.
Може би искаха и смъртта на някой друг, а Дейвид Елиът нямаше намерение да излага на опасност живота на хората, които обичаше.
Освен това можеше да се справи сам. Поне засега. За щастие беше добре обучен. Тялото му не бе забравило уроците, които умът отдавна беше отхвърлил.
Това го уплаши. Повече от Бърни, Хари, Рансъм и свистящите около него куршуми.
Изглежда, през всичките тези години у него се бе съхранил човекът, в който навремето почти се бе превърнал. А никой не беше в състояние да го уплаши повече от този човек.
Трябваше да се скрие някъде, да помисли и да набележи план за действие. Знаеше къде да намери скривалище.
Намираше се на четирийсетия етаж, където работеха по-нисшите служители на корпорацията. Там нямаше скъпи произведения на изкуството. Етажът представляваше лабиринт от преградени стаички, населени с млади счетоводители, чиновници и други работливи пчелички. Те пристигаха точно в девет без пет. В момента етажът беше безлюден.
Там имаше и кафене с редица монетни автомати. Дейв мина покрай кафенето, спря и се обърна. Искаше да вземе нещо от там. Всъщност две…
Пъхна откраднатата банкнота от един долар в автомата, който му върна четири монети по двайсет и пет цента. Пусна ги в автомата за кафе. Картонената чаша падна в подложката. Машината изклокочи и я напълни с димяща кафява течност. Дейв взе чашата и отпи от кафето. Беше ужасно горещо.
Сетне се приближи до барчето и избра две стоманени вилици и един кухненски нож. После бързо се върна в коридора.
Вратата, която търсеше, беше боядисана в бяло и имаше две ключалки. Сивият релефен надпис гласеше: „Стая 4017. Телефонна централа.“
Резето щеше да го затрудни. Дейв сви устни, припомни си уроците от миналото и започна да действа с вилиците.
Глава 2
Езерото
1.
Във всяка корпорация има поне един изпълнителен директор, който мисли, че подчинените му не са достатъчно компетентни, но могат да станат такива. При това съвсем лесно, за една нощ. Необходимо е само малко обучение, вдъхновение и подходяща мотивационна програма. Дълбоко в душите си такива началници знаят, че „идеална“ програма не съществува. Тя е вълшебен еликсир, който ако бъде открит, ще превърне по алхимичен път обикновените търтеи в образци на продуктивността. Този философски камък може да бъде намерен в някоя книга, на видеокасета или в компютърна програма, а най-вероятно — в сигурния резултат от тридневен семинар, организиран от някаква компания със странно име и главно управление неизбежно в Северна Калифорния.